1. В българското обществено пространство в сегашни демократични времена мнозинството начетено – интелигентни автори философи, икономисти, политолози, социолози и журналисти, пишат ли пишат книги, статии ,коментари ,правят анализи  и участват в дебати по телевизията, но защо ми се струва че липсва съответствие между теоретичните им виждания и наблюдаваната действителност, от което произтича и отсъствието на онова уважение, което биха желали да получат от най-интелигентната читателска и зрителска публика. Това разминаване между медийно -изтъквания им капацитет и обективността на представяния от тях словесен продукт , би предизвикало недоумение, ако все пак нямаше едни традиционни обстоятелства, които да го оправдават политически и финансово, но не и да бъдат обществено -полезни и морално- поучителни. Повечето хора вече свикнаха с тази подчинена и платена позиция на послушните глашатаи пред силните на деня в собствената им страна и пред господарите на света ,които императивно са издигнали високо демократичния лозунг прокрадващ се зад кадър, но провъзгласяващ антидемократичния принцип -“ Който е с нас е демократ ,който не е с нас е комунист“, което изтълкувано житейски- битово ще рече ,че всичко, което ви харесва в страната е направено от демократите, а всичко което не ви харесва е дело на комунистите. Сещам се за един висок демократ с мустак, който на въпроса -Е, все пак нямаше ли нещо хубаво по време на социализма- отговори унизително смехотворно : „Какво да  е имало хубаво, единственото хубаво беше, че бяхме млади,“ на което би последвало още по- подигравателното към него реципрочно продължение – а сега през демокрацията всичко е хубаво, но единственото лошо е, че сме остарели. Ето такива наглед забавни психоманипулацийки се насаждат от тези, които са все още млади и не са остарели, за да може лесно да бъдат манипулирани и удобни за подчиняването им, от по-висшата класа, или по-точно -от задкулисната върхушка. А трябва да ви уверя, че психологията е много важна наука, но и много обществено -зловредна понякога, и тя постига целта си винаги, докато една друга наука не ѝ попречи по пътя към целта, и единствената, която може да го стори се оказва доста дефицитна като приложение, каквато е само логиката! И тук моята цел ще е да ви освободя от психологическите заблуди за социализма чрез метода на историческата и политическата логика, за да формирате правилен мироглед, ако разбира се съзнанието ви не е сериозно увредено от информационния боклук на демокрацията. Въпросите и отговорите които ще трябва да ви представя са от изключително важно значение за разбиране на близкото минало, актуални за решаване на етичните проблеми на настоящето и чертаещи един по-добър път в бъдещето, която  всеобхватност налага сериозен поглед към изложеното. Не е тайна че цялата официална власт в Европа, е анти- тоталитарно ориентирана, а медийната и политика е изпълнена с хвалебствия и превъзнасяния към все по-сериозно будещите съмнение демократични ценности, традиционно съпроводени с ненавист към отминалия социализъм, а пък псевдокритиките насочени срещу социализма все по-явно изпъкват с осъдителния си характер. И тъй като социализма уж е погребан, а все още продължават да го съдят, което означава, че все още е жив и все още не е осъден, от което произтича и правото му на защита, с чиято роля най убедено мога да се заема аз, защото правото е възможно да се окаже на моя страна, особено разчитайки на добросъвестния съд на достойните и честни хора, които ще преценят дали моята защита е била по-убедителна в аргументите си от обвиненията на моите опоненти, като няма да забравям да приложа в някои случаи и правилото че най-добрата защита е нападението.

Безспорен факт е ,че социализмът претърпя исторически провал и това е силен коз, да не казвам че в известен смисъл си е направо всичко коз в атаките на моите опоненти, но пък какво е виновна научната теория, че в един период на социализма  е започнала да се прилага от слаби ученици. Тук ще си припомня постоянно повтаряния съвет на един мой учител по история в седми клас -„За да разберете истината за едно историческо събитие, винаги търсете причината за него“. Разкриването на истината за социализма и за провала му ще бъде сбор от убедителни причинно-следствени връзки , аргументи, и факти, а философски погледнато възможните причини за провала на социализма се очертават в две основни направления. Позовавайки се   на известното философско твърдение -“ Същността се явява,- явлението е съществено!“ едното направление на причините би трябва да  е в същността- грешки в някои от теоретичните принципи на теорията на социализма, а другото – в явлението- погрешно приложение на тези принципи в практиката. Всеизвестни са основоположниците на Научния социализъм -изключително интелигентни теоретици и практици, без да са безгрешни- Маркс, Енгелс ,Ленин и Сталин, както и някои други,  не по-малко интелигентни и красноречиви техни съвременници, също теоретици на социализма. За съжаление наред с тях, доста популярни станаха и лидери, приложили погрешно теорията на практика, за да установим колко нелицеприятна може да изглежда действителността на социализма от подобно приложение. Защото действието е явлението на същността, а нея можем напълно  да я разберем когато се яви, или в действие, а то може да бъде правилно и успешно, или погрешно и неуспешно, а това се явява съществено за цялата истина. Кому е нужна тази истина ли? Ами нужна е поради нестихващите атаки на лъжата, чрез която всякакви антикомунистически анализатори представят недъзите на капитализма, вече 35 години, приписвайки ги на социализма,  и внушавайки присъствие на някакви комунисти и някакъв комунизъм в действителността и управлението на днешния капитализъм. Е, има нещо вярно и в това, но пък изобщо не е точно. Защото същите бивши не много интелигентни и кадърни комунисти провалиха социализма, а  сега и техните не много по-интелигентни от тях наследници строят капитализъм и притеснителното за всички нас е, че могат и него да провалят. Но… положителното и по-важното е, че в такива трудни времена се появяват суперинтелигентни хора, които могат да намерят начин да ги свалят от политическата и икономическата власт, и да върнат отново историята напред?! Вече наблюдаваме как все по- тоталитарни партии, все по-често започват да чукат на вратите на европейските парламенти и току виж се появи някоя истинска партия, въпреки наложените ограничения от така наречените демократи, и да установи един нормален човешки строй. Все пак демократичните партии разчитат на успокояващото твърдение на буржоазните социолози, че нормалният социален човешки строй, не е чак толкова присъщ на на човеко- животинската природа, както робовладелския ,феодалния и капиталистическия строй, а и много трудно заради всеобхватния „демократичен“ контрол отгоре, да се появи толкова интелигентен човек и да организира толкова добър строй за цялата общност, постоянно желан и жадуван от болшинството от интелигентните хора, които пък за съжаление съзнателно са поддържани в състояние на будна кома, чрез същия този манипулативен контрол от задкулисните  фигури и техните народни избранници. Не не , не съм се объркал! Народните избранници в днешните демократични времена са избирани задкулисно, а вие от народа само ги гласувате, защото не сте избиратели, а само гласоподаватели. Тези от горе много лесно постигат целта си ,тъй като ако не ви харесва този строй, за който постоянно гласувате ,ви засилват омразата към социализма, използвайки лъжливи твърдения и единични злепоставящи социализма факти, от които правят генерални изводи, внушавайки колко по-лош и отвратителен е бил социализма и как социалистите са се провалили и при социализма, и сега при демокрацията. Вярно е че социалисти е имало и при социализма и сега при капитализма във властта, но никак не е точно уеднаквяването им с комунистите, като такива. Принципно, социалистите са към  буржоазните партии и реално обслужват интересите на буржоазната управляваща класа, докато комунистите винаги стоят начело на трудовата класа. При капитализма, социалистите са добре приети в салоните, докато комунистите никак добре. Социалистите строят фалшив социализъм или истински капитализъм, докато комунистите само истински социализъм. Ако не вярвате на тези мои думи, отворете Манифест на Компартията 1848 година от Маркс и Енгелс и ще се уверите в правотата ми. Заблудата ви по отношение на социалистите скоро ще стане на 200 години, защото продължават да ви лъжат и да вярвате ,че има комунисти в управлението на капитализма, които всъщност са само буржоа -социалисти. Но лъжата има по-дълбок смисъл – да злепоставя социализма и комунистите като ви внушават, че бивши комунисти са строили лош социализъм, а сега  същите комунисти строят лош капитализъм, от което изводът е, че и комунистите са лоши и социализма е лош, а  капитализма, който си е лош по природа, е такъв не заради този факт , а защото се строи от комунисти и затова тези комунисти трябва да си ходят и никога да не се появяват пак. Лъжата представена като истина проумяхте ли я?!

Да, точно така тези фалшиви комунисти официално социалисти, трябва да си ходят и не само от бившите социалистически страни, но и от цяла Европа защото създадоха масово фалшиви продукти за народа и му нарушиха здравето и живота, а сега могат да ви въвлекат и в истинска Трета световна война, и най-вече да си ходят за да излязат на сцената истинските комунисти и да създават истински продукти сред мирно европейско съжителство!

А сега, истинските комунисти искат да ви предадат едно кратко, ясно и на достъпен език  послание, за което ще трябва да положите усилия и да се замислите върху това което ще прочетете с надеждата че мозъците ви не са наслоени фатално и необратимо с погрешни теории, постановки и мнения за да може да влезе в тях едно ново познание, което е всъщност едно ненаучено старо знание. Но ако все пак, за съжаление  фаталното се е случило и не се уверите в това което съм ви написал, то ви уверявам, че едно е сигурно, тези, които ви управляват се страхуват от призрака, който продължава да броди и страхът от призрака им идва най-вече от факта, че не знаят откъде може да им дойде !

Ето за какъв призрак става въпрос:  След много векове на експлоатация на човека от човек, едни гениални теоретици през втората половина на 19-ти век създадоха теоретичния модел на безкласово общество, а други гениални теоретици, но едновременно и практици приложиха с успех този модел през първата половина на 20 век. Веднага ще трябва да опровергая тези, които тук ще ми опонират заявявайки, че Ленин е нарушил теорията на Маркс и Енгелс според която революцията трябва да се извърши, и социализма да се появи в най-развитите капиталистически страни, а не в една от най-изостаналите, почти даже феодална страна, каквато е била Русия. Така твърдят обаче тези които са чели, но недочели учили, но ненаучили научния комунизъм. Вижте какво са написали за Русия, Маркс и Енгелс в предговора на Манифеста на Компартията – “ Царят беше провъзгласен за Шеф на Европейската реакция (реакционна власт), а Русия представлява авангарда на революционното движение в Европа“ и по-нататък – „Ако руската революция стане сигнал за пролетарска революция на запад, така че и двете взаимно да се допълнят, тогава съвременната руска общинна собственост ( втората половина на 19-ти век) върху земята може да послужи за изходна точка на едно комунистическо развитие. „Маркс в писмо до Кугелман споменава че :“ Първата чуждестранна нация която превежда“ Капиталът“ се оказва руската „, а в писмо до Майер пише :“ Идейното движение, което сега се извършва в Русия свидетелства, че сега в “ низините“ има брожение“. И като заключение Маркс прави пророчеството в писмо до Л. и П. Лафарг 5 март 1870 година  ( 47 дни преди да се роди „Младенеца, „който след още 47 години ще възвести Нова Ера в социалните отношения). : „В Русия е неизбежна и близка най-грандиозната социална революция !“

Класиците – теоретици посочиха и главните условия за построяване на истински социализъм :

1) В началото, установяване на Диктатура на пролетариата начело с нейния Авангард -Комунистическата партия, с  цел премахване на всички остатъци от капитализма.

2)Обществена собственост върху средствата за производство СП и премахване всякаква експлоатация на труда .

3) Планово стопанство, за да се преодолеят кризите на свръхпроизводство, при което е налице „изобилие сред бедност“.

4) Разпределение на обществения продукт според количеството и качеството на вложения труд, за да се постигне равенство и справедливост в трудовите отношения.

Всичко това започва да се прилага в Съветска Русия след революцията 1917 година и най-вече след последвалите войни срещу вътрешни и външни врагове, но това прилагане за съжаление, продължи само три петилетки -от 1926 година до 1941 година, и това е единствения мирен период на възход на социализма. Останалата част от периода на истински социализъм, под ръководството на истинските комунистически ръководители Ленин и Сталин от 1917 година до 1953( около 35-годишен период), е време на войни, от страшни – по-страшни, и възстановяване на грандиозни разрушения. Този първи 35-годишен период, въпреки ужасните войни, социализма е в подем, при това в много сфери, в гигантски подем и успява да покаже предимствата си пред развития капитализъм на запад. Целият империалистически свят води война срещу младата държава и въпреки опитите да бъде смазан икономически, Съветския съюз устоява и осъществява мощна индустриализация и колективизация на селското стопанство, успоредно с жизнено важното развитие на военната промишленост, и всичко това благодарение на героичните усилия на новите съветски хора и мъдрото ръководство на Компартията. За съжаление този кратък 15-годишен мирновременен период, в които бяха поставени едва основите на социализма, приключи с обявяването на война срещу СССР -1941 година от  Хитлеристка Германия, а окончателно първия 35-годишен период приключи със смъртта на Сталин 1953 година.

Кои са тези принципи и условия на социализма , които в първия 35-годишен период на възход, са били налице и спазвани, а през втория 35-годишен период повсеместно нарушавани:

1) Присъствие на Водач/Вожд, който притежава изключително висок политически и икономически интелект и обществен морал, за да държи строг контрол на цялостната дейност по изграждането на новия строй – социализма и поддържане на постоянен задължителен страх от наказания! Опасностите за социализма от вътрешните врагове с партиен или без партиен билет  са били сериозни, заради което наказанията са били задължителни! А Водача / Вожда се явява голямото колело в социалистическия часовников механизъм, което движи всички средни и по-малки колела на този официалната система механизъм за да работи успешно цялата система.

2) Строго спазване на принципа на равенството в трудовите отношения, фокусирано в равното заплащане според труда  и равенство пред законите за всички, с което се поддържа постоянно чувство за справедливост в цялото общество и задължително взаимно уважение между партия и народ и между отделните трудещи се, до степен на привързаност.

3) стимулиране на най-производителния труд – научно-техническия, който е в основата на високата производителност на труда и това осигурява благоденствието на цялата нация и създава престиж и респект пред най-развитите страни а и пред целия свят.

4) Планиране на цялостната стопанска дейност, с което се постига висока ефективност на производството, със задължителния контрол на опазване на природата, преодоляване на излишно пилеене на ресурси и не допускане на нечовешкото напрежение, присъщо на капиталистическата конкуренция, с което се осигурява нормална биосреда за живота на човека и обществото в цялост !

5) Един допълнително прецизиран от мен принцип – Обществената и частна собственост, трябва да функционират при равни права и задължения, под контрола на партията и държавата, където финансовия стимул ще бъде налице и при генералния директор и при частния предприемач, а  икономическата им дейност ще е подчинена на общия икономически план, с цел да не се допуска излишно производство и предлагане на стоки, което е разхищение на икономически и природни ресурси.

Да ви обясня принципа на равенството, за тези които смятат, че хората не могат да бъдат равни и да им препоръчам вместо да смятат, да започнат да мислят, защото този принцип се отнася не за биолого -личния, а за обществения живот на човека и по-конкретно и преди всичко за трудовата му дейност – оценката и заплащането на труда. По този повод си спомням, че един белобрад бездуховник беше писал в празнословните си „Траектории „:  колко нееднакъв бил той духовният в сравнение с неговия материално отдаден брат, а пък Маркс ни бил учил, че трябвало да бъдем равни“!? Ами след като за него има разлика между него и брат му, а няма разлика между термините „еднаквост“ и „равенство“ да го питам – ако лицата на двама души са нееднакви, как ли според Маркс би могло да се изравнят за да станат равни?! Нали разбрахте какви словесни недомислия пишат много такива като него, и как ги четете, и се възхищавате от тях ,и ги издигате  в култ, а и ги правите супер богати с вашите отделени пари. С такива елитни празнословци е пълен светът благодарение на вашето  благоговение, което им отдавате, а когато минават с лимузините си скрити зад бели перденца ,поглеждайки снизходително към вас бедните чакащи на автобусна спирка, дали осъзнавате унижението, че сте заплатили и тази тяхна надменност към вас?!

Еднакви и нееднакви могат да са апетитите, вкусовете, желанията, потребностите и интересите, или всички психофизиологически характеристики присъщи на човека. Еднакви и нееднакви, могат да са и професиите, които избирате, но които реализирани като трудова дейност вече ще могат да бъдат измервани като равно и неравно количество и качество на вложения труд и така оценени като равни или неравни във времето и пространството, и този труд ще може да бъде заплащан чрез паричния му еквивалент. Ето за такова равенство са писали и говорили класиците на политическата икономия. А белобрадите дърдорковци и писачи, чели повърхностно- написани книги, нямат интелектуални способности да тълкуват други белобради автори, които са написали сериозни и задълбочени социологически и икономически произведения.

Нека сега ви формулирам и самия принцип на равенството при социализма за да го запомните и да не го забравяте вече!:

За равен труд – равен доход или заплата. За неравен труд – неравен доход или заплата и това второто твърдение също е равенство.

Равенството в труда е фундаментално социално – икономическо равенство и всякакви други юридически равенства са производни от него. Ако се съмнявате в последното ми твърдение, ще ви задам риторичния въпрос – Кое бихте предпочели да имате, равно избирателно право, а да ви заплащат неравно по-малка работна заплата спрямо положения от вас труд, или обратния вариант?! Неравенството в труда като най-важен социален въпрос, проявяващ се в междуличностните отношения, като чувство за несправедливост, може да прераства в обществено недоволство, което стоящо в основата на атаките срещу всяка власт в зависимост от степента на това недоволство, може по-силно или по-слабо да клати тази власт, но това обаче няма да е достатъчно като фактор за събарянето ѝ. Тук трябва да ви подчертая че белобрадите класици, въпреки безспорния си интелект, не са акцентирали достатъчно точно върху въпроса – кой труд е най-много експлоатиран, от позицията – осигуряващ най-високата печалба на капитала и аз съм длъжен да ви го посоча.  Защото както при капитализма печалбата на предприемача се увеличава, не от експлоатацията на физическата работна сила, а от експлоатацията на техническата и технологична непряка като жив, но пряка като минал труд работна сила, така и при социализма, дохода на обществото се увеличава с превръщането на науката и техниката в производителна сила. Физическото изразходване на енергията като труд, е ограничено биологически при човека и възможността за увеличаване на продукта и дохода следва това ограничение. Умствената енергия изразходвана като мисловен творчески трудов процес, въплътена в активни средства на труда, има неограничени възможности и способности и това е същността на техническия прогрес, и едновременно е икономическия източник на увеличаване на производителността на труда и продукта на обществото, а последния разделен на броя на членовете на това общество определя и средния стандарт на живот. Ето този  факт, безспорно показва кой труд трябва да бъде оценяван най-високо и стимулиран най-много заради справедливостта. Сталин във всички речи по стопански въпроси, постоянно повтаря като първостепенна задача в новото социалистическо общество, създаването на инженерно-технически кадри и овладяването на техниката от всички партийни кадри в предприятията, и това започва да се прилага в икономическата действителност и затова още при полагането на основите, социалистическото строителство започва да се развива с гигантски крачки. Това развитие на нещата продължава и след него, но вече … само на думи и лозунги, от което последва изоставането на социализма, в съревнованието с капитализма вследствие техническото и технологичното изоставане в икономиката на страната.   Вторият период на социализма от 1953 година до 1989 година, ако е имало все пак някакво развитие на производителните сили, е било съпроводено с пагубни регресивни процеси в производствените отношения, което отчетливо забавя цялостното развитие на социализма и накрая завършва с крах!

В този период започва пропадането на социализма и въпреки че това е най-мирния период в историята на Европа, в Съветския съюз се оказва, че се е водила война срещу него, но това е била тиха война, и то на вътрешен враг срещу икономиката и моралните устои на строя .     В този период при отсъствието на истински Водач / Вожд започват масово да се нарушават всички принципи на социализма завещани от Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин и всички истински комунисти са виждали тези нарушения, но само първосигнално и не са допускали, че те могат да се окажат фатални за социализма и когато накрая, в целия социалистически лагер започват да се проявява тежки проблеми в икономическата и социалната сфера, честните комунисти и всички честни хора започват да се осъзнават и второ сигнално, но бездействащо , а и вече се е оказало , че е твърде късно за някакви сериозни мерки за завръщане към нормалността на строя.

Нека си припомним какво определение даваше Ленин за революционна обстановка и да видим, дали то може да важи и за контрареволюцията, защото тя също е революция, но с обратен знак :

1) Недоволство сред низините  .

2) Криза във върховете  .

3) Силна прогресивна партия, която да оглави низините и да събори върховете  .

Да видим как се е развила контра революцията в СССР?

Във върховете, т.е в Компартията е настъпила криза  и истинските комунисти постепенно са станали малцинство спрямо нарасналото мнозинство от фалшиви комунисти, които вече само на думи спазват принципите на социализма, от което сериозно е отслабва  властта  на Комунистическата партия. Отдавна вече няма Вожд / Водач, който да налага истината и справедливостта, да раздава правосъдие в партийните редици и да ги прочиства от враговете с партиен билет. За налагане на истината е необходим дори само един истински комунистически водач или вожд,  докато за лъжата е необходимо мнозинство от фалшиви комунисти, а те вече са се били превърнали в доминиращо и управляващо мнозинство. След като множеството отдавна е започнало да управлява с лъжи низините,  накърненото чувство за справедливост у хората, започва да прераства в недоволство срещу Партията. Но мнозинството от народа все още не е осъзнало, че тези които  управляват не са вече истински комунисти, а фалшиви с истински партиен билет, които пък от своя страна са осъзнали това незнание сред народа и вече е било въпрос на подходящо време, тази антинародна върхушка, като част от Партията да възседне и оглави това недоволство и с фалшива маска на демократи, да насочи народа в антинародна посока, извършвайки контрареволюция. Дали  трите революционни условия на Ленин важат и за контрареволюцията? – първото и второто условие напълно съвпадат, а третото е модифицирано в следния вид- силно мнозинство от фалшиви комунисти, които се превръщат в силна антинародна върхушка готова да оглави недоволните низини и да събори властта на истинските комунисти . Ето как се оказва че определението на Ленин важи и за контрареволюцията, но тук по-голямата част от Партията, съставена е от фалшиви комунисти която е предизвикала кризата във властта под маскираната форма на Компартия, може да извършва но само капиталистическа контрареволюция  и лесно да потъпче плодовете на социалистическата революция.

Обобщено контрареволюцията се състои в следното: криза върховете изразена в  чести и неефективни смени в кадровия състав на ръководната партия отразяващо тежки проблеми в икономическата и социалната сфера. Това е съпроводено с недоволство в низините – сред социалистическия народ, който е загубил връзката с истинските комунисти и не може да разчита на тяхната подкрепа, защото те са се превърнали в безгласно малцинство, а повечето от тях са и извън властта в тиха и прикрита опозиция на официалната власт. В тази вече фалшива социалистическа атмосфера на празнословие и лозунги, фалшивите комунисти се готвят да овладеят и де юре икономическата власт и да оглавят социалното недоволство, като захвърлят маската на комунисти, надявайки маската на демократи.. От тази нова позиция фалшивите комунисти, вече фалшиви демократи, започват словесни политически и икономически обвинения срещу истинските комунисти, демонстрирайки поговорката :“ крадеца вика дръжте крадеца“ и така извършвайки контрареволюцията, установяват фалшива демократична, тоест капиталистическа буржоазна власт под акомпанимента на неосъзнатия народ.. Фалшивите комунисти нарушавайки по време на социализма всички принципи въведени от истинските комунисти, са всъщност антикомунисти, които никога не са желали равенство и социализъм и винаги са се стремяли към неравенството и при социализма и сега при капитализма. Те нямат манталитета и вътрешното желание да строят справедлив обществен строй, защото на тях са им присъщи буржоазните принципи на неравенството и затова с лека ръка превърнаха социализма в новия – стар строй капитализъм, а трудещите се в стоката работна сила!

Със страшна сила се налага въпроса защото това ново спрямо всички предишни  експлоататорски общества, което както са се изразили класиците се ражда с родилни мъки  както го показа историческата поява на Съветското общество и което можеше да остане като стожер и  пример на целия свят трябваше да бъде сполетяно от такава тъжна участ.

Само интелигентните си задават въпроса защо, а и само те са разбрали, че за съжаление, животинското все още доминира над човешкото в човешката природа и това тормози и мъчи не само личните но и обществените отношения, в които алтруистите, моралистите, идеалистите и изключително интелигентните хора са нищожно малцинство, пред квалифицираното мнозинство на хората с изявен и скрит животински егоизъм. И на тази основа разбираме защо в днешните така наречени парламентарни демокрации за алтруистите- идеалисти, е почти невъзможно да победят егоистите- материалисти на парламентарни избори и им остава единствения макар и труден вариант за властта – чрез революционния политически преврат, който не е задължително да е кървав, а напротив може да се извърши мирно и интелигентно?! Историята показа че след преврата, революцията продължава и моралния контрол над събитията задължава да се поставя намордник на това зло куче егоизма у хората, защото всяко развързване на това чакащо зло в човека показва, че то винаги е готово да се нахвърли върху човешкото в човешките отношение и да върне хода на човешката история обратно назад към периода на икономическа и духовна криза. Все пак историята убедително показа, че малцинство  от моралисти идеалисти със силна воля за налагане на справедливост, за един нищожно кратък на фона на цялата човешка история период, могат да положат основите на едно човешко общество,  въпреки че не успяха за този наистина кратък период да се справят с мнозинството егоисти – материалисти, които след тях, като хищници се нахвърлиха върху моралните и материални човешки постижения и започнаха да разграбват богатства и власт !

Двадесети век ни предложи уникално точна картина, как с огромни усилия  шепа хора с висок морал и интелект създадоха едно по-добро от всички други общества за пример на целия свят и след 15-20 години, едва положили основите на това общество, вътрешни и външни врагове се нахвърлиха върху него и предопределиха бъдещата му  съдба да загине!?

Съветското общество ясно показа как отсъствието на разумен и строг контрол отгоре, освобождава  силата на егоистичните влечения отдолу, и това повежда целия обществен организъм построен на принципа на равенството и справедливостта към пропастта,      заменяйки човешкия закон на силата на правото, със закона на джунглата и правото на силата !

Когато принципа на Водача / Вожда отсъства, принципа на Мнозинството на фалшивите комунисти надделява и побеждава. Фалшиви комунисти – кариеристи навлизат в Партията още в началния период, по времето на Ленин и Сталин,  които от своя страна полагат неимоверни усилия да се справят с този вътрешен враг, надянал благовидната и авторитетна маска на партиец.

Според родово социалното им минало и според посоката на бъдещото развитие на социалистическото строителство тези фалшиви комунисти от началния период на социализма са се очертали като два основни типа. :

Първият тип са били вероятно родово-буржоазно обременени прикрити антикомунисти и е било почти невъзможно превъзпитанието им чрез метода на убеждението и единственото средство в борбата с тях е било разкриването и изчистването им от партийните редици с продължаващо наблюдение и контрол на трудовата им дейност.

Вторият тип са ненапълно убедени в социализма антикомунисти, склонни на компромиси, което е потенциална възможност за превръщането им в антикомунисти от първия тип, но пък на основата на все още непълната им убеденост в социализма, имат реална възможност в процеса на просперитет и окончателна победа на социалистическите икономически и политически отношения да се превъзпитат и да станат истински комунисти.

Истинските комунисти са убедени в социализма хора, които при всякакви условия и предизвикателства си остават такива и на тях се крепи авторитета на Компартията, но за огромно съжаление през целия период на изграждането на новия строй те си остават в партийните редици малцинство!

В началния изключително тежък период на промяна, свързана с ликвидирането на феодалните и капиталистическите остатъци и построяването на коренно различен нов строй – социализма, методът на убеждение се оказва недостатъчно бърз и ефикасен, за да е адекватен на необходимата бърза промяна в производствените отношения, и  срещу тези бързи промени започва да се оказва жестока съпротива от страна на неосъзнати и осъзнати врагове на социализма, при което комунистическата власт в Съветска Русия е била принудена да използва най-драстичните мерки за налагане на новия ред- лагер, затвор и смъртно наказание и естествено че тези мерки се свързват с имената на Ленин и особено на Сталин !?

Тук стои въпроса възможно ли е Сталин да е наказал толкова много хора, а според изказването на тъпоумния Хрушчов  на 20-тия конгрес на Партията, Сталин бил ликвидирал около 20 милиона души!?

За да ликвидира някого или да го изпрати на лагер, Сталин би трябвало лично да го знае или да е получил информация за него, че е вредител на социализма. Твърде възможно е да е имало групи или банди, а и индивидуални злосторници, които са вредили на  социалистическото строителство и тук явно е получена достоверна информация от няколко източника, заради което провинилите се, по социалистическите закони или са били ликвидирани или са били изпратени на лагер. Сталин обаче единствено е имал пряка информация за най-близкото си обкръжение от Политбюро но толкова „добре“ е преценил някои от тях, поради прикритите им помисли, че единият  веднага след смъртта му е започнал да го хули най-злостно, а няколко седмици по-късно е изхвърлил тялото му от Мавзолея на Ленин! А представете си сега каква вярна информация е могъл да има за всички врагове извън близкото му обкръжение – никаква!- след като и пряката му лична информация за прикритите врагове от най-близкото му обкръжение е била неблагонадежна. А вече в сферата на шегата си представете около 1951 година, каква информация би могъл да има за 20-годишните тогава Елцин и Горбачов  които никак не са били убедени комунисти, от които първият, който е имал хулигански прояви като ученик и  най-вероятно е бил дълбоко скрит антикомунист, а втория в последствие става такъв, както показват последните му речи и прояви. Да, Сталин не е имал практическата възможност за  информация, за толкова много врагове на социализма. Той само е подписвал присъдите, но не 20 милиона подписани присъди, това е смехотворно, защото не можем да сметнем само колко време е необходимо за поставянето на толкова много подписи,  а нали не си представяте че е и ходил, лично да ги разстрелва!? Истината по този въпрос, при това за целия период на социализма излиза от архивите на КГБ които показват, че броя на затворените в лагери и затвори и разстреляните е общо близо 1 милион – много голяма бройка, но за малки държави и за малко мислещи мозъци. Единствената достоверна информация за врагове на социализма, на която Сталин е могъл да разчита е идвала от истински убедените комунисти чрез доноси, но все пак не забравяйте, че те не са били мнозинство от цялото сбор на партийните членове.

А сега си отговорете на страховития за съдбата на социализма риторичен въпрос – възможно ли е било фалшиви и прикрити антикомунисти, да  злепоставят и да клеветят чрез доноси, истински комунисти, които най-вероятно е да са им пречили на тъмните им дела? И отговорът е че не само че е възможно, но и е било масово явление, и имайки предвид факта , че през целия кратък период на подем на социализма и след него в дългия период на фалшивия социализъм, след като истинските комунисти си остават малцинство спрямо огромния брой  фалшиви комунисти става ясно, че по-голямото количество на доносите е било плод на фалшивите комунисти срещу истинските комунисти, от което следва, че наистина са изпратени на лагер или разстреляни много честни хора, а Сталин подписвайки присъдите не е имал никаква информация за това! Разбирате ли каква борба се е водила в мирно време между радетелите за светлото бъдеще и тъмните сили,в която за съжаление накрая злите сили побеждават.

За тези които са забравили и за тези които никога не са знаели, ще изложа една кратка история на тази борба на живот и смърт за установяване на един справедлив строй, какъвто заслужава човечеството заедно с факторите, които изиграват положителна роля в градивните процеси в това ново общество, и най-вече ще разберете причините за провала на този пръв в историята опит да се създаде човешко общество.   Сбъдна се пророчеството на Маркс,  47 години по-късно, откакто го е написал 1970 година в Манифеста и ето го и „Младенеца“ роден в същата година, но вече 47-годишен, чиято съдба е предопределена да сбъдне това пророчество, а ето и страданията през които минава за да осъществи грандиозния социален преврат в руското общество и за света!

На 27 февруари 1917 година в Русия се извършва така наречената Февруарска революция,  вследствие социалдемократическата пропаганда върху изтощената от продължителна война руска армия,  която присъства при нахлуването в двореца, когато демократите и либералите вземат властта отгоре. Ленин по това време е в Цюрих и е изненадан и развълнуван силно от събитията, които определя като буржоазна революция и започва да се подготвя да се завърне в Русия. За да преодолее опасността от пролетарска революция, Царят абдикира и призовава народа да предостави властта на временното правителство. Когато Ленин прочита имената в правителството саркастично отбелязва:  „Буржоазията е успяла да си сложи задниците в министерските кресла“. Ленин обаче вижда че се е оформил още един център на властта-Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати в който влизат  –  Чехидзе, Скобелев, Керенски и двама от неговия изпълнителен комитет-Шляпников и Залуцки  ,  в което вижда уникална възможност за вземане на властта и установяване на бъдещата Диктатура на пролетариата. А през това междинно време,   Временното   правителство ще трябва да бъде подложено на атаки    .

На 27 март Ленин държи реч преди да напусне Цюрих, в която обявява:“Революцията преминава от първия си стадий  –  Февруарската революция към втория, от въстание против царизма ,във въстание против буржоазията!

Да живее Руската революция!

Да живее Световната пролетарска революция която започва!

Ленин много добре преценява, че той и неговата партия ще заемат незначително място в опозицията на Учредителното събрание и затова след като вече е създал Групата на професионалните революционери завръщайки се в Русия, решава да ги използва. Керенски като министър на правосъдието във временното правителство, инициира премахването на етническата и  религиозната дискриминация, плюс отмяна на смъртното наказание !

Когато Ленин пристига тайно в брониран влак в Петроград през април 1917 година, Керенски изявява желание да се срещне с него, за да му обясни обстановката в Русия, а и да получи подкрепа отляво. Ленин обаче отклонява тази среща защото го счита за „герой на момента“ без бъдеще и едновременно отхвърля сътрудничество с всякакви други партии и фракции.

На Първия Конгрес на Съветите юни 1917 година, Ленин отхвърля реформистката демокрация и признава само Революционната демокрация.    На оповестяването по време на Конгреса че няма партия готова да поеме изцяло властта той отговаря: “ Есть такая партия !“(Има такава партия) и ние сме готови всяка минута да вземем цялата власт“! Думите му са посрещнати с аплодисменти от неговите 105 депутати и със смях от останалите 900 депутати. Влиянието на партията на Ленин бързо расте особено сред войниците, които вече не искат да отиват на фронта. На 17 юли 1917 година Ленин организира демонстрация от работници моряци от Кронщад   и  войници от многобройните казарми и гарнизони, което се явява като мирен протест, но той вероятно все още не е осъзнавал очевидната слабост на правителството и затова това се оказва една отложена революция, или първи опит за революция, или тренировка за революционен преврат, но реално е, за малко пропусната възможност! Но в тази демонстрация вземат участие и есери и други леви партии, които възпират завземането на властта и тогава Ленин решава да вземе властта само с неговата партия. Буржоазията обаче не спи и започва атаки и погроми върху Партията на Ленин, който преминава в нелегалност и заради заповед за арест от прокурора Малянтович. При това положение Ленин се скрива в прословутата колиба във Финландия и оттам продължава да влияе на събитията. Междувременно генерал Корнилов и други генерали начело на правителствени войски вдигат бунт срещу правителството на Керенски, който ги призовава да спрат настъплението, но те не се подчиняват. В същото време Централния комитет на Лениновата  партия призовава собствената армия от войници и работници да отблъснат Корнилов и успяват, с което влиянието на Ленин продължава да нараства .

Временното правителство е готово да проведе избори за Учредително събрание, но Ленин знае, че с избори не може да спечели властта. След грешките от юли 1917 година, всички слова и действия на Ленин вече са в правилната посока   към завземане на властта, а състава на Партията главоломно нараства в условията на икономическа криза и последен опит на 27 септември демократите да направят правителство.

На 10 октомври  се свиква изключително важно заседание на ЦК и се обсъжда въпроса за вдигане на въстание! От 21 члена, присъстват 12 между които Ленин,  Зиновиев, Каменев, Троцки, Сталин, Урицки, Дзержински, Свердлов и Александра Колонтай. Повечето от присъстващите са на страната на Ленин за вдигане на въстание. Зиновиев и Каменев  са против,  като смятат, че могат да спечелят повече чрез парламентарни избори за Учредително народно събрание, и че никой не е питал Партията и че такива въпроси не се решават от 10 човека, и че преврата е политически грях!? Троцки иска да получи заповед за въстание от Конгреса на Съветите,  а по-късно обявява, че ако Ленин не е бил в Петроград през октомври, въстание  е нямало да има! На Ленин при това положение му е било изключително трудно да наложи политиката на въоръжено въстание. Някой от членовете възкликва: „Не смеем да победим!“     Ленин при изключителни мерки за сигурност, пише две писма от Петроград-едното до членовете на Партията, а другото до ЦК, в което обвинява Зиновиев и  Каменев в  „мошеничество, подли лъжи, безсрамие и мръсни трикове“и настоява за тяхното изгонване от Партията с думите: „Аз вече не ги смятам за другари“! Последното писмо на Ленин до ЦК е: „Правителството се клатушка. Ние трябва да го смажем, каквато и да е цената. Изчакването е подобно на смърт!“

Вечерта на 24 срещу 25 октомври 1917 година ( стар стил ), Зимният дворец е атакуван и превзет и министрите са арестувани! Войниците превземат станциите, мостовете пощите и телеграфите и така почти мирно и тихо режимът е повален!

На 26-ти октомври се открива Вторият Конгрес на Съветите в Смолни, в който повече от 60% са от партията на Ленин. Десните есери порицават преврата, а социал-демократите напускат Конгреса и отстъпват властта на Ленин и неговите поддръжници – левите есери .   Конгресът избира нов ВЦИК ,който става висш законодателен орган, но едновременно има и нова задача, да одобрява декретите издавани от Лениновия съвет на народните комисари, както се нарича вече правителството, което освен изпълнителна има вече и законодателна власт!

Започва строителството на социализма и Ленин се сблъсква с огромни проблеми наследени от миналото  –  икономически политически и административни и особено социални и това което е мислил и писал през лятото на 1917 година в „Държавата и революцията“, да се построи новото общество без потисничество и полицейски терор, ще трябва да се отложи във времето, защото се въвеждат изключително строги и безкомпромисни мерки срещу всички, които пречат малко или много на целта . Но все пак, вижте заплащането на труда-Ленин фиксира заплатата на един народен комисар на 500 рубли на месец, колкото е на квалифициран работник ! В началото СовНарКом решава армията да бъде заместена от Народна милиция, но това се оказва абсурдно при започващата Гражданска война!

Преди Гражданската война, Ленин е прекратил участието на Русия в Първата световна война със сключване на унизително неприемливия Брест-Литовски договор, но целта е била да се съхранят крехките все още революционни постижения. Германците много добре са знаели положението си на капитулирала страна от войната и едновременно тежката съдба на властта, която е стояла в очакване на подобна революция, като Руската срещу себе си и е използвала тежкото положение на Лениновата власт, за да принудят Ленин да сключи мирен договор срещу невиждани дотогава в историята, териториални отстъпки, когато той все още е бил в неведение спрямо военната обстановка в Германия. Освен че е бил готов на всяка цена да запази  революцията, Ленин е бил задължен  на войниците благодарение  на които се извършва военния преврат и е трябвало да изпълни Декрета за мир и Декрета за земята и още на 22 декември 1917 година започва преговорите с германците които проявяват нечувана в историята на войните наглост, заблуждавайки Ленин в силата на германската армия и силните си позиции на западния фронт, където им е била военната цел, както по аналогичен начин Хитлер по-късно ще заблуди Сталин. Много скоро се разбира че Германия е капитулирала и германското правителство е пред събаряне от подобна революция, като Октомврийската и когато това се случва на следващата година и Монархията пада, Ленин окончателно разбира, че положението на Германия е било също толкова тежко, колкото и неговото  и веднага обезсилва Брест-Литовският договор. Иначе почти всички от ЦК са били против сключването на такъв договор.Бухарин се е опълчил на Ленин, но Вожда му отговаря че:“Ако трябва да водим война, това ще е най-добрият начин да се отърват от нас още сега!“ Дори самият Сталин е бил против подписването на договора, но Ленин индиректно отговаря: „Сталин греши! Ако не подпишем договора, то тогава подписваме смъртната присъда на Революцията! “

Общото генерално заключение на Ленин за подписването на договора е: „Един мирен договор не е капитулация, а просто маневра и тактика да се печели време, за да се спаси революцията. Ние нямаме армия, а страна която няма армия, трябва да приеме нечувано срамен мир!?“ А няма армия, защото войниците са по домовете и селата за да получат обещаното парче земя. Целият живот Ленин е отдал на Революцията и е бил готов на всяка цена да я запази. Бил е готов да отстъпи огромна територия, но да запази Грандиозна Революция, макар и на по-малка територия, защото е виждал изключвайки заблудата, че в една война може да спечели територия но може да загуби Революция и много скъпи жертви заедно с нея!   Левите есери също са били против мирния договор и напускат правителството и Ленин по този повод ги елиминира като партия и така остава само Компартията.

Принципно Ленин не е против Учредителното събрание, но след Октомврийския преврат той призовава да се подновят избирателните списъци, за да не попадат там случайни интелектуалци, а да има повече работници и селяни защото: „Ако събранието е от есери, кадети и социалисти, това ще е грешка, за която скъпо ще платим. Това ще вземе главата на Революцията! Ние вече спечелихме властта, но трябва да вземем военни мерки, за да я спечелим отново и навсякъде“! Сталин по същия въпрос допълва: „Ние няма да позволим на контрареволюцията да използва Учредителното събрание, като параван за своите цели !“ Ленин и Сталин макар че са малцинство, решават да се свика Учредителното събрание и силово да го разпуснат, с което да ликвидират формалната демокрация и да се установи най-висшата форма на демокрация – Съветите в името на Революционната диктатура и единствената форма на демокрация!

По това време в Русия цари мрак и хаос.    Ленин е поставен пред лавина от проблеми създавани от антиреволюционните  сили, които са все още мнозинство от населението. В тази обстановка Ленин говори:“ Нима си мислите, че ние ще излезем победители, без най-жесток революционен терор срещу белогвардейските съботьори. Не виждате ли какво пишат буржоазните боклуци в пресата?  Що за диктатура е това?! Само приказки и никакви действия!  Ленин има голям интелект, но няма опит и временно е объркан от обстановката. След убийството на В. Володарски – Народен комисар по печата, Ленин възкликва :“Това е, не-въз -мож-но!   Те ще решат, че ние сме мухльовци! Ние сме в крайна военна ситуация! Трябва да насърчаваме терора срещу контрареволюцията“! Той определя съществена разлика между буржоазния и комунистическия терор: „Буржоазията упражнява терор срещу работниците войниците и селяните, в интерес на малка  група помешчици и  банкери, докато съветския режим прилага терора срещу помешчиците  и грабителите, в интерес на работниците войниците и селяните !“

Тъкмо е завършила империалистическата война и вече започва Гражданската. Ленин и Троцки създават Червената армия срещу вече формиралата се доброволческа армия от офицери и войници, които не са съгласни с порядките на новото общество и са решени на живот и смърт, да върнат старото положение на Русия. Към тях се присъединяват и кулаците- най-заможните селяни, които са около 2 милиона, и които Ленин атакува с най-крути мерки  – конфискуване на складовете им и дори смърт, наричайки ги кръвопийци, пиявици и вампири, отправяйки бойния вик: „Безмилостна война срещу кулаците! Смърт за тях!“

Руската гражданска война се оказва изключително кървава. Белият терор не отстъпва по нищо на Червения, и за тежестта, и за опасността от контрареволюцията да успее, свидетелстват телеграмите на Ленин до фронта. :“Ако до зимата не завладеем Урал, гибелта на революцията е неизбежна!“ В друга телеграма до Зиновиев:“Ако не изпратите повече комунисти на фронта, ще рухнем“,а до Раковски пише: „Гибелта на революцията е неизбежна, ако не постигнем бърза победа в Донбас.“ Колчак в Сибир , Деникин на Юг и Юденич на Балтика, са главните командващи на Бялата гвардия, подпомагани от периодични селски бунтове срещу властта.

Най-важната външна помощ на белогвардейците е Военната интервенция на 14 западни държави допуснати от Полша да преминат през нейната територия и да нахлуят в Съветска Русия, с което положението на Червената армия става неимоверно тежко и Революцията е била на косъм да загине. Накрая обаче след героични битки, Червената армия която е водена от велика идея, побеждава безидейната Белогвардейска армия, и на 1 май 1919 година Ленин на Червения площад тържествено обявява:  „Социализмът чиито основи са поставени не е утопия!“

Следващата голяма опасност за социализма, Ленин вижда в зараждащата се бюрократична класа и специално създава срещу вътрешните врагове в Партията – ЧК (чека), и им дава изключителни пълномощия, включително и изпълнение на смъртни присъди ! ЧК е организация  начело с Дзержински и  подчинена само на първия ( Ленин ), по-късно на Сталин!  На трети април 1922 година Сталин става Генерален секретар на Партията и вече е най-близкият човек на Ленин, в когото Вожда има най-високо доверие. В най-тежките моменти от болестта си Ленин кани единствено Сталин! Ленин е разбрал дълбоко, че Русия трябва да се прочисти от враговете и дава същите наставления на Сталин да го прави чрез Чека!

Всички тези отбелязани събития от Февруарската революция 1917 година до основаването на СССР 1922 година, в рамките на около пет години се стоварват върху главата на Ленин. Той е трябвало да понесе цялото това напрежение, но и гениален мозък като неговия не успява да се справи и е увреден до такава степен, че и най-големи специалисти от Европа не успяват да му помогнат и той се разболява тежко и безвъзвратно!  Всички тези потресаващи събития – икономически, политически, дипломатически, по  изключително важни въпроси разговори с най-различни хора, писане на статии, книги подписване на важни документи отразяващи бъдещето на цял един нов строй, довеждат до претоварване на нервната му система и преумора на мозъка, което е предпоставка за всякакви заболявания на психиката, а от там и на физиологията на един организъм и всякакви гадания за ранната смърт на Вожда на Революцията, са спекулативни и безполезни за историята.    По-важно е да знаете и да разберете, че първия създател на социалистическа власт и държава се бори с последните сили и капки живот,  да заздрави и усъвършенства тази власт, докато последните генерални секретари, са използвали тази власт да си осигурят повече капки безсмислен живот в нея. Ленин сам с последните здрави остатъци от мозъка си е писал последните наставления към наследниците си, а последните генерални секретари с последните си болни остатъци от мозък са сричали  някакви празни думи от текстове писани от придворните им протежета. Ленин все пак успява и да осигури двама наследници на властта.

Единият, неофициално, заради второто място по популярност след вожда- Троцки характеризиран от него като „арогантен“, и който може би заради тази си популярност е чакал да получи властта в Партията и държавата по наследство, а другият официално, заради назначението му от Ленин за Генерален секретар на Партията и характеризиран от него като „груб“, е бил находчив и борбен, и е  успял да се пребори за властта. Но тук много важно е  да отбележим, че никой от Политическото бюро на Партията, не е чел и слушал така внимателно и задълбочено Ленин, както го е правил Сталин, за да получи отлична теоретична подготовка, която му осигурява безспорно предимство пред останалите за поста на Вожд / Водач! Така че Ленин е могъл спокойно да спи в Мавзолея по отношение на избрания от него наследник, който ще се окаже в бъдеще достоен теоретик и практик на социализма.

Ленин и Сталин са наследници на класиците на социализма Маркс и Енгелс и определено и безспорно на свой ред са класици и практици на социализма, защото познавайки теоретично и от опита си законите на капитализма и на социализма, първи и засега единствени извършват епохален преврат с успешно проведена социалистическа революция, започвайки с въоръжено въстание и поставяйки в последствие политическите и икономическите основи на социализма. Това начало е имало такъв силен морален и интелектуален импулс, че само много силен външен враг е могъл да го спре, както ще се окаже след три петилетки -1941 година, или много силен вътрешен враг с партиен билет както ще се окаже след 1953 година. Те двамата преобръщат с главата нагоре и популярния все още неосъзнат лозунг „Пътят към ада е покрит с добри намерени „преобразявайки го в действителността в осъзнатия вече принцип – „Пътят към Рая не винаги е покрит с рози или добри намерения“, и ако някой не е съгласен с тези теоретични постановки и особено приложени в лениновия  и сталиновия социализъм трябва да го уверя, че няма безгрешни хора дори и сред гениалните, а постиженията на Ленин и Сталин спрямо грешките им са в съотношение 80- 90% спрямо 10-20%, а не обратно, ако ме разбрахте какво искам да ви кажа с тези числа. А ако Ленин, в някои негови прояви се показва като жесток човек, то тези прояви произтичат от основната черта на манталитета му -безкомпромисно чувство за справедливост, което при всяка пречка от всеки който се опитва да вреди на революционните преобразувания избликва в гняв и възмущение, и готовност за драстични мерки срещу врага!

През петгодишния си интензивен период начело на Партията, Ленин успява да се пребори с всичките си външни врагове, които водят войни срещу социализма в Съветска Русия! Но вече ясно вижда оформящия се вътрешен враг, който е по-опасен от външния, защото много често е незабележим, но резултатите му са явни и в много случаи пагубни за икономиката и политическата власт в социалистическата страна. Това са буржоата и кулаците ,в повечето случаи невидими, скрити и прикрити под маската на партийни работници или селяни Ленин повежда безкомпромисна борба срещу тези врагове, но вече само като послание към неговите наследници, защото физическите и психическите сили го напускат окончателно.А посланията на Ленин са   фундаментални за действителността в Съветска Русия и ако Сталин ги възприема  и прилага 100%- во ,то в периода след неговата смърт(1953г.), принципите на социализма се възприемат наопаки и лениновите послания изглеждат смехотворни за новата бюрократична класа.

Вижте за какво става въпрос.: След като Ленин приживе забелязва и в най-близкото обкръжение от партийни ръководители недопустимо поведение, което ги превръща в не по-малко вредни вътрешни врагове на Партията и на държавата ето какво казва: “ Сега Партията може да попадне в твърде опасно положение на човек, който се е възгордял. Известно е че неуспеха и упадъка на политическите партии твърде често е предшествано от състояние на партийно възгордяване“. Още по свое време ,Ленин забелязва явлението, което по-късно ще бъде в основата на краха на социализма.-„Демократичният централизъм започва да се измества от бюрократичния централизъм и вместо Комунистическата партия, ще започне да ръководи Бюрократичната класа под шапката и маската на Компартия . Бюрокрацията е страшен  враг който разкъсва връзките на Партията с масите. Нужен е контрол на безпартийните над комунистите, за да се засилят връзките на комунистите с безпартийните и да се представят делови отчети пред тях. Да бъде предоставена на масите и на безпартийните възможността за критика на съветските учреждения и тяхната работа. Поставянето на началството под контрола и критиката на масите, е най-добрият лек срещу бюрокрацията“!

Ленин нещо да не се е побъркал?! – биха възкликнали партийците 50 години по-късно!? Фундаментално и шокиращо, защото настръхваме ,като си припомним, как по времето на брежнево-живковия социализъм, партийците мачкаха безпартийните  ( не антикомунистите) по „указанията“ на Ленин  . Брежнев и Живков биха се присмяли тайно на Ленин, а бюрократите под тях, биха го изпратили на изправителен лагер в Сибир или Белене.! Някои недоброжелателни антикомунисти биха ми подсказали ,че и по сталиново  време тези ленинови послания не биха били допустими .  Не, ама да! Сталин е присъствал на много работнически и селски събрания, на които са обсъждали стопански въпроси и проблеми, и е бил смело критикуван от работници и селяни, защото самият той е искал да разбере трудовите и личните проблеми на хората и това е документирано!

И след 1953 година е имало интелигентни хора партийни и безпартийни, които смело са критикували партийците и партийната политика, но заради това са били отстранявани от партийното и държавно ръководство, и са потъвали някъде дълбоко в прованса ,като безгласна и безопасна опозиция. А заради престижа на някои от тях, като легендарни партизани, все пак са ги назначавали ,но на не чак толкова престижни длъжности, за да се чувстват едновременно  почетени и унизени .  В действителност, те не са критикували социализма, а като истински комунисти са критикували тези, които от най-високо партийно и държавно ниво вредят на социализма. Така новоизлюпената номенклатурна бюрократична класа, се е отнасяла към икономически и политически интелигентни комунисти, които са си позволявали дързостта да я критикуват, заради лошата съдба на социализма, която се е очертавала  в бъдеще ,  и ако срещу  тези смели комунисти, не е имало физически натиск, то е защото новата номенклатурна класа съставена от фалшиви комунисти, вече не се е страхувала от думи, а само от преврат и революция!

Така 50 години по-късно от лениновото време, тези които са вредили на социализма и вече трайно са трупали капитал от черната икономика, са ограничавали свободата на критиката на тези, които са се опитвали да запазят социализма и да възстановят потъпканите    ленинови принципи  .   Вижте сега по времето на Ленин, когато са обвинявали съветската власт, че е ограничавала правата и свободите, какво е отговорил той:  „Никога не сме обещавали наляво и надясно  свободи – тъкмо обратното, ние ограничаваме свободите на социалистите, ако те ги използват да вредят на социалистическата революция. Ние не бихме признали никоя свобода, равенство и трудова демокрация, ако те са в конфликт с интересите на освобождаването на труда от подтисничеството на капитала!“Точно обратното на това което 50 години по-късно бюрократичната класа вече оформила се като капиталистическа класа, но с партийна шапка е вършела срещу социализма и срещу трудовата класа. Нарушаването и потъпкването на лениновите принципи, означава, че е било въпрос на време социалистическото строителство да бъде заменено с капиталистическо и е трябвало само да се легитимира чрез мирна контрареволюция, както се случва след още няколко години.

Каква борба на живот и смърт е водил геният на Ленин да запази революцията и социализма и какви нищожни хора по-късно и накрая са се подиграли с величието на неговия подвиг, факти доказващи, че едно високоорганизирано общество трябва да се ръководи от гениални хора, а не от нищожества облечени в доспехите на величия! Ленин е изцяло обсебен от революцията, живее с нея, мисли постоянно за революционни преобразувания, за опасностите от разкол в ЦК и от бюрократизма. Постоянно говори че трябва да се привличат нови работници и селяни в Партията.  Ленин до последните си сили работи за революцията, бори се заради смисъла на своя живот  – построяването на социализма!

Сталин поема достойно политическото ръководство на кървавата борба на новото общество срещу старото и продължава рушенето  на експлоататорските остатъци, при особено голяма съпротива, при което освен вътрешни се намесват и външни контрареволюционни   сили, и заради тези настоящи и бъдещи външни сили е трябвало да се създаде силна икономика и силна военна машина, а затова е било необходимо да се осъществи задължителна индустриализация и колективизация на селското стопанство, а заради вътрешния враг е била необходима атмосфера на страх от наказания!

От 1926 година, Сталин вече е безспорен лидер на държавата и на партията и започва полагането на основите на социализма в СССР, и цялата власт вече работи в полза на целия народ, и тази власт вече има поддръжката на милионите работници и селяни, и цялата икономическа дейност се провежда по предварително предначертан план. Съветска Русия е била изостанала страна, току-що е излязла от феодализма и във всички важни сфери е изостанала от цяла Европа-във  военно, културно, индустриално и в селското стопанство дори. Комунистите в тази страна са имали силното желание да придобият знания в науката и техниката и с най-бързи темпове да ликвидират изоставането от развитите капиталистически страни. Починът оставен в наследство от Ленин е бил: „Или да настигнем и задминем напредналите капиталистически страни или  смърт“! Сталин го е допълнил по-късно:“Ние сме изостанали с 50 – 100 години от напредналите страни. Ние трябва да изминем това разстояние за 10 години! Или ние ще направим това, или ще ни смачкат“!

„Трябва да изучим науката и да овладеем техниката, и тогава ще развием такива темпове за каквито сега не смеем да мечтаем!  Само за 4 години в първата петилетка са създадени отрасли които ги е нямало досега в Русия черна металургия, тракторна индустрия, автомобилна индустрия, машиностроене, авиационна индустрия, текстилна индустрия и енергетика. Основна задача на Петилетката е  да се превърне СССР от аграрна и зависима страна от капитала, в индустриална и могъща страна, независима от капризите на световния капитализъм. Основна задача е  и да се създаде икономическата база за унищожаване на класите в СССР и построяване на социалистическото общество. Основна задача най-вече е  повишаване отбранителната способност и възможност за решителен отпор срещу военната интервенция отвън. И всичко това беше създадено със собствени средства без заробващи кредити! В този начален етап,  най-важно беше да се създаде военна промишленост, за да се ликвидира слабостта на държавата в областта на отбраната, защото не се знае кога империалистическите страни могат да нападнат страната, имайки в предвид ненавистта на международната буржоазия към СССР. Изключително стабилизиране на руската рубла гарантирана със стабилен златен запас и най-важното стоков фонд.    Буржоазно – феодалната класа е разбита, но не е ликвидирана, затова заедно с успехите се води борба срещу враговете работещи в стопанството с маската на партийни членове, работници и селяни, които извършват масови кражби и разхищения на обществена собственост.

Външната политика на СССР е насочена за запазване на мира и засилване на търговските отношения с всички страни .  СССР не заплашва никого и няма намерение да напада никого, но е готова на всеки удар да отговори с удар, и това ще бъде съкрушителен удар“! Това е отчетено от Сталин като резултати от първата петилетка, която пък нанася удар и променя отношението на Запада към Съветския строй. Да, през този период СССР се преобразява коренно, като се освобождава от облика на изостаналостта на средновековието   . От аграрна страна той се превръща в индустриална страна. От страна на дребно еднолично селско стопанство, се превръща в страна на колективно, едро механизирано селско стопанство. От невежествена ,неграмотна и некултурна страна, той става грамотна и културна страна, с огромна мрежа от висши и средни училища. Тези колосални изменения за три-четири години се дължат не на капитализма, а на социалистическото строителство .

Разбира се още по времето на Лениновото ръководство, започва борбата с уравновиловката при заплащането на труда, а Сталин я издига като първостепенна задача. Във всеки отрасъл и във всяко предприятие има квалифицирани и неквалифицирани работи, което задължително трябва да се отчита, като се издига равнището на работната заплата на квалифицираните работници, което ще бъде и стимул за неквалифицираните да се издигат нагоре. Новата техника и технологии изискват все по-висока квалификация и все по-високо заплащане, което е и средство за ликвидиране на текучеството на кадри. Сталин постоянно повтаря, че трябва да се подобряват непрекъснато условията на живот на работниците и селяните защото, сегашния съветски работник иска да живее със задоволяване на всички свои материални и културни потребности.  Под равенство марксизмът разбира еднакво освобождаване на трудещите се от експлоатацията и равно заплащане според труда.

„Да се приказва че социализмът изисква уравновиловка ,изравняване и нивелиране на желанията вкусовете и бита, означава непознаване и клевети срещу марксизма . Маркс и Енгелс критикуват примитивния, утопичен уравнителен социализъм.   Ленин упрекваше буржоазните професори че обвиняват комунистите, че искат да направят хората равни едни на други, което е „абсолютно празна фраза“   и“ глупава интелигентска безсмислица “ при което Сталин обобщава: :“Буржоазните писатели представят социализма, като стара царска казарма, където всичко е подчинено на принципа на уравновиловката, но комунистите не могат да бъдат отговорни за невежеството и тъпотата на тези автори. Нямаше    смисъл да събаряме капитализма и да строим социализъм, ако не можем да постигнем да живеят хората в доволство. Социализмът означава не мизерия и лишения,  а премахването им, и организиране на заможен и културен живот за всички членове на обществото! Левичарските антипартийни групи продължават да манипулират и да идеализират бедните, като вечна опора на комунистите. Отговора е напълно ясен –  комунистите се опират на бедните при капитализма, където има бедни, а когато капитализма е разгромен и бедните са освободени от експлоатация, задачата на комунистите е да унищожат бедността и да издигнат бедните до заможен живот. Глупаво е да се мисли че социализмът може да бъде построен на базата на мизерия и лишения. Кому е нужен такъв социализъм? Това би било не социализъм а карикатура на социализъм ! Социализмът може да бъде построен на базата на бурно развитие на производителните сили, на базата на изобилие от стоки, на базата на заможния и културен живот на трудещите се. Ако строителството на  социализма, е на принципа на уравновиловката, тоест фалшив карикатурен социализъм, кадърният човек, ще иска да бяга от него и ще иска капитализъм, докато е истински социализъм, на принципа – заплащане според труда, тогава кадърният човек ще бъде стимулиран, и ще е точно на мястото си ! Обратно некадърният ще бяга от истинския социализъм и ще е на мястото си във фалшивия“! Колко просто и убедително се е изразил гениалния Сталин! И нали никога не бихте си представили, че самият Сталин, най-омразният за повечето от вас, може да ви каже истината и причината заради която във фалшивия Брежнево -Живков социализъм, много хора искаха да бягат от социализма и да отиват в капитализма!

Сталин отлично разбира предупреждението за опасността от зараждащата се бюрократична класа от своя учител Ленин и на свой ред започва безкомпромисна борба срещу врага с партиен билет с формиране на наказателни мерки, като лагери , затвор и смъртно наказание, което напълно е съответствало на фатално – опасната роля на тези врагове в новото общество.  Колкото по-високо в партийната йерархия са се намирали тези врагове, толкова по-опасни са били и това са или антикомунисти, пропити с омраза към новия строй или социалисти, но без идея за социализъм и в двата случая наместили се на удобни служби, скрити на пръв поглед и еднакво потенциално и реално вредни за новото общество . Вместо да изпълняват указанията от докладите на Сталин, да изучават и организацията на производство и техниката за да ръководят с интелект, професионални умения и желание – те единствено възприемат като задължение да подписват книжа в топлите канцеларски кресла. Естествено че да подписват книжа е много по-лесно, отколкото да ръководят, и то отговорно предприятие и е било необходимо Партията да се освобождава и да наказва такива хора, които вредят на социализма . След като се строи единен строй в интерес на цялото общество, естествено е необходимо една идеология и една партия, която да претворява тази идеология в практиката, и всеки който пречи активно или пасивно на това, логично е да се възприема като враг на  обществото, а срещу врага е не само необходимо, но и задължително да се води борба и война! Начело на такава борба и война стои Водача / Вожда, и за съжаление само двамата -Ленин и Сталин са били на висотата да могат и да имат  волята да се справят с врага, защото са имали висока цел – запазване на властта на народа!

Външните врагове не успяха да смажат Съветската страна, но ако Сталин беше допуснал вътрешния враг да го стори, той щеше да изпадне в ролята на безсмислен герой и да обезсмисли толкова огромните усилия по събарянето на капитализма, и щеше да срине целия свой а и на всички останали честни комунисти авторитет пред народите маси, очакващи и вече усещащи  подобряването на живота си, а подобен провал във върховете хората биха понесли върху съдбата си като трагедия!  Ето заради тази идея и заради този народ, е било жизнено важно да се извършват периодични чистки във властта и надолу по йерархията безкомпромисно, защото запазването на социалистическото общество е било въпрос на живот и смърт, заради което е било задължително за водачите на социализма – Партията да става все по-чиста !

За огромно съжаление борбата за полагане основите на социализма съпроводена с успешна борба с вътрешния враг продължи само три петилетки, когато на 22 юни 1941 година Съветската страна се натовари и с война с най-страшния външен враг. Вероломното нападение на Хитлерова Германия над Съветския съюз, в момента в който трябваше да започне мощно строителство на социализма, не само спира това развитие, но го връща и назад, защото пораженията които нанася германското нашествие на  СССР са толкова колосални, че след войната  западни социолози са прогнозирали ,че Съветския съюз няма да може да се оправи от тази война – 100 години напред- толкова страшна им се е струвала тази война  ! Тази ужасна война нанася тежки удари върху младата съветска държава – удар върху социалистическото строителство, удар върху демографията на съветските народи и не на последно място удар върху здравето на Вожда, който след 7-8 години в които страната се възстановява от пораженията на войната, умира преди да започне нов подем в икономическото развитие и ново прочистване от вътрешни врагове,  а и не успява да осигури достоен наследник и продължител на делото на социализма! И ако германската икономика беше бързо възстановена от западните и приятели, Съветския съюз трябваше сам да се възстановява и едновременно да създаде буферна зона срещу евентуален бъдещ удар от запад. Социалистическите страни които представляваха тази зона, впоследствие създаваха повече проблеми на СССР, отколкото той имаше полза от тях.Но когато Съветския съюз се възстанови от разрушенията на войната и социалистическото строителство трябваше да възстанови своя ход към подем и втория класик – практик на социализма, вече беше поставен в мавзолея до Ленин!

Непрочистените на най-високо партийно ниво врагове с партиен билет и отсъствието на достоен наследник ,  доведе до унизителна борба за властта, в която при тези обстоятелства, надделя и победи мнозинството от  антисталинисти елиминирайки малкото останали верни на Сталин комунисти.  Новите властници заблудиха целия съветски народ, че те са истинските комунисти, надявайки си маската на ленинисти и едновременно внушавайки че Сталин бил нарушавал ленинските принципи, след като е точно обратното – стриктно ги е спазвал!

И така поради отсъствие на истински Водач / Вожд в Компартията, започват да се настаняват фатално недопустимо неинтелигентни и недостатъчно морални хора, които започват да заменят морално – интелектуалният критерий за оценка на кадрите, с критерия „наш човек“. Уреждането на свои хора на топли и приятни места във властовите структури по родово – послушен признак, означава, че вече са се появили такива сладки служби, при които доходите са необосновано по-добри и непропорционално по-високи от работата която се върши за тях или изобщо не се върши.

Тези новоустановени трудови и правоотношения, много бързо завладяват цялата йерархия на социалистическото общество и нанасят не само морален удар върху справедливостта, но и икономически удар поради навлизанията на некадърност, което довежда до забавяне на социалистическото развитие. След смъртта на Сталин пренебрегвайки  строгия и възпиращ критерий за приемане в Партията – притежание на морални и интелектуални качества за управление,  единствено стимулиращия мотив за влизане в партийните редици се оказват материалните и властови критерии, и това засилва напливът за партийна книжка съпроводен с повече пари и облаги, което не само че не беше съпроводено с полагане на повече труд, какъвто е принципа на социализма при заплащането на труда, а точно обратното с по-малко труд започваше да се получава  повече и вече сте привилегирован! При социализма привилегирован?! След като партийните работници получават облаги, без да полагат труд за тях, те вече се различават от трудещите се –  не са от тях!  А щом при тях е нарушен принципа на заплащане според труда, те не само че  не  са от трудовата класа, но не са и от нейния авангард Компартията, която е наложила този принцип, което означава че те са от друга класа – облагодетелствена  класа, която взема повече  отколкото работи, естествено за сметка на трудовата класа, която работи повече отколкото взема! Тази класа обаче има партиен билет и работи главно на бюро – е, значи вече не е трудно да я назовем с точното и название – „Партийно –  бюрократична класа.“ Ама в сградата която работи отгоре пише Комунистическа партия, но ние не сме толкова наивни за да не погледнем зад това фасадно наименование, какви дела се крият и да ги преценим според комунистическите критерии:

1) Собствеността вече не може да се прецени и  определи дали е обществена или частна, след като членовете на тази партия могат безконтролно да си я ползват и даже да си я присвояват безнаказано, защото над тях няма никой, който да им държи сметка.

2) Вече установихме че заплащането не е по социалистически – според труда .

3)  Я да видим има ли интелигентен и морален Водач или Вожд начело на партията?  Генералния секретар как се казва? А-а, Леонид Брежнев – симпатичен човек, ама защо вместо да е обратно, до него седи в кабинета, онзи строгия кагебист Андропов и му говори назидателно, а и критично защото му разваля настроението с някаква незначителна информация за няколко милиона постъпили по сметката на брежневия зет.   О-о , добре че Брежнев вече беше жив труп, че какъвто е „умен и морален“, за такова“ опетняване “ на социалистическите отношения, и с такава информация, той щеше да се обърка, и вместо зетя, можеше да накаже този отживял времето си сталинист , и да го превърне от кагебист в лагерист!

4)А като споменахме за критика, я да видим дали прилагат метода за разрешаване на противоречията при социализма – „критика и самокритика.“ Спряхме един партиен кадър и го попитахме любезно, дали по принцип, някой може да му направи критика, на който въпрос той отговори много точно – само Ленин и Сталин! Но те не са живи, му опонирахме ние, при което той твърдо ни увери  – Е, значи отговора на вашия въпрос е напълно ясен  – никой не може да ме  критикува! Но ние все пак имахме надежда за положителен отговор и му зададохме и втори,  последен въпрос – Дали понякога си прави самокритика? Той малко ни обнадежди, защото отговори по- благовъзпитано- За  какво и заради кого? Аз съм примерен партиен член, но сега трябва да ме извините, вече бързам защото имам задължението да поставят цветя на Мавзолея на Ленин, нашия учител!? О-о, партиен бюрократ, поднася цветя на Ленин! Ако беше прочел нещо от своя учител по този въпрос, щеше наскърбено да разбере, че на такива като него, Ленин не би им позволил да съществуват при социализма, но той беше вече от новите герои, при това „ленинци“, и както разбрахте, не го интересува мнението на никой от живите и признава само „мнението на…мъртвите“!  Да,това бяха вече новите „ленинци“,които маршируваха с Ленин на уста, и едновременно тъпчеха принципите му с крака! Е, как искате при такова разминаване между думи и дела, да просъществува социализма? Принципите на Ленин и Сталин са си отишли заедно с тях, и са останали във втория период на социализма, само като лозунги –  надгробни лозунги! Несъмнено във втория 35-годишен период, социализма започва да се разрушава, чрез нарушаване на неговите основни принципи, което опетняваше  миналото и настоящето  му, и го лишаваше и от бъдеще! Враговете на социализма са се формирали от хора, не обичащи социализма и внедрили се незабелязано и прикрито в Партията, с единствена цел – кариера и пари. Имало е и други, по начало интелигентни хора и с добри намерения спрямо социализма, но в последствие превърнали се в недоволни от положението си в системата, където други, по втория начин са се издигнали вместо тях, и те потърпевши и обидени от явната несправедливост, налагана от висшестоящите, променят отношението си към строя, и несъзнателно започват да му вредят. Така постепенно, социалистическата психология и манталитет, под въздействието на очевидните  негативни явления и факти се превръщаше в буржоазна и егоистична, а колективизмът ,безславно отстъпваше мястото си на егоизма и меркантилизма.  Ленин и Сталин вече не светеха като пътеводни звезди от върха. Кариеристи стояха на върха и даваха тон, и естествено по-късно подкрепиха контрареволюцията, която дойде в името на „свободата на личността“, при която свобода побеждава най-безскрупулния, най-жестокия, най-подлия, най-коварния и най-безнравствения! А Ленин учеше, че  „нравствено е това което служи на социализма!“ Истинските комунисти бяха се превърнали в едно унизено малцинство,    сред глутници от вълци с партийни книжки , и за  да си върнат властта, беше  необходима нова революция, но в онези дни, вече беше късно, защото кариеристите не биха я допуснали, а истинските комунисти бяха достатъчно наивни да не могат да предположат, какво предстои да се случи! Но  тук да си припомним  и да не забравяме, че търсим причината  за провала на социализма, и тя е в тези, които са въртяли ,най-голямото колело на социалистическия часовников механизъм –  самозваните    самохвалковци  , които се настаняват във властта с нагли лъжи и още куп неверни и заблуждаващи народа, а и света, данни за изключително успешния първи социалистически период и изключителния  вожд. По този начин, тези самозванци съзнателно прехвърлят върху друг, собствената си некадърност, която приложена към бъдещото управление на социализма, неминуемо щеше да се изрази   в  крещящо разминаване между красиви думи и обещания и последвали ги нелицеприятни деяния, от които най-лошото беше петното, което лепнаха върху социализма и заради което той се размина с полагащото му се високопрестижно място в историята на човечеството!   За световно съжаление, защото социализма до Втората световна война, беше наистина грандиозен световен успешен експеримент, след 1953 година,  социалистическото строителство попадна под управлението на тъпоумни в сравнение с Ленин и  Сталин разбира се, генерални секретари, които имаха повърхностни марксистко -ленински познания, сведени до зазубрени фрази и лозунги, а това е абсолютно  недопустимо, такива субекти да управляват, при това огромна държава!  Последвалите резултати ясно показаха, че всички сфери на социализма  са започнали да се развиват със забавени темпове, или по-точно социализмът е започнал да се движи по инерция и някъде в близкото му бъдеще окончателно ще спре своя ход!

Първият от неблагонадеждните за социализма генерални секретари, когото Сталин приживе е използвал освен за партийно – административни задачи и като придворен шут, е Никита Хрушчов, който на 20-ия конгрес на Партията 1956 година оповестява фантастично измислени числа, с които представя прочистването на политическия и икономически апарат на Партията от вредители и врагове на социализма, като престъпления извършени от Сталин, нарушаващи ленинските норми на поведение. Ако се съмнявате, че с тези прословути „чистки“, Сталин е прочиствал наистина врагове с партиен билет, само си представете, докъде е могъл да стигне пълзейки , един антикомунист с партиен билет, като Елцин – до най-високия връх!? По този факт, вие разумните, преценете дали Сталин е чистил достатъчно.  Вие малоумните не ми давайте  оценка, защото не съм малоумен като Елцин, за да ви разбера !  Сталин наистина не е имал информация, както ви бях споменал и явно не е чистил достатъчно и може би ще се окаже прав, в зловещото си изказване, че „Трябва да се изчистят от 10 до 20% от населението, за да могат да живеят добре останалите 90 – 80 %“!! Изглежда сякаш логично премахването на по“грешните“ 10-20%, да довежда до добри последици за останалите 90-80% правоверни християни, пардон комунисти, но психологически звучи много зле, вероятно защото, когато властва психологията, логиката бледнее пред нея?!

Но откъде  ли  произтича тази силна омраза у Хрушчов към Сталин, след като Вожда вместо да го е изчистил е бил добър и толерантен и  го е  приютил на удобно местенце в Политбюро?  Ами ще ви кажа. От унизително неуспешния опит на Хрушчов, да ходатайства пред Сталин, заради сина си, когото го очаква военен съд, защото е убил на руска рулетка негов колега офицер. Когато в кабинета влиза молещия Хрушчов и Сталин го пита „Никита Сергеевич, вие като какъв идвате да ме молите, като офицер или като баща“? на което Хрушчов отговаря – „Като баща Йосиф Висарионович“, при което заключителните безкомпромисни думи на Сталин са – „А не се ли замислихте ,как се чувства бащата на колегата на вашия син, когото той е убил“? след което му е посочил вратата. А, ето откъде нискоморалния Хрушчов е таил тази омраза –  от  сталиновото спазване на принципа на равенството пред закона, който след смъртта на Сталин е бил заместен с принципа на Хрушчовата  върхушка  – „свой човек“. Пред Сталин никой не може да ходатайства, защото всеки е еднакво равен пред закона и подлежи на съд за прегрешенията си! Партийците около него са си въобразявали ,че имат придворни привилегии, докато той отстрани ги е наблюдавал, и е чакал момента, когато ще се изложат, защото нискоморалната им природа, колкото и да я потискат и прикриват, постоянно напира да се прояви. А иронично – саркастичното , а понякога и подигравателно отношение на Сталин към неговите  най-приближени, по психологически закон, често натрупва омраза у тях, която чака своя миг, на свой ред да се прояви, и в случая тази омраза така силно е избликнала срещу вече мъртвия вожд, и се е изляла в такива грандиозни лъжи, че  простоватото човечество на една десето от тях да повярва, пак ще е достатъчно, да намрази и най-достойният човек,  когото вместо  задължително да го четат   и да научат истината от него,  по-лесно им е да вярват на лъжите, и да го оплюват и съдят защото него го няма, за да се защити.  А този  комичен генерален секретар  Хрушчов,  освен че е останал в историята на СССР с историческите лъжи и заблуди спрямо Ленин и Сталин и експерименталните му поразии в социалистическото стопанство, малцина знаят, че е нанесъл един от най-големите удари по морала на социализма, въвеждайки неравенството пред законите. Само си представете, какво може да означава това- въвежда и осигурява имунитет на висшата партийна номенклатура срещу по-дребни нарушения, което вероятно  извън убийството, всяко друго престъпление вече е възможно, да се възприеме като дребно нарушение и едновременно  изважда всички политически затворници на свобода, а политически затворници на Сталин и на социализма, не са нищо друго освен истински антикомунисти!  А след като показах причинно-следствената връзка между Хрушчовото самоунижение пред Сталин и грандиозните му лъжи срещу авторитета на вече мъртвия вожд, дали е възможно да има връзка  между Хрушчовия  морал и осигуряването на правото на партийната номенклатура от най-високо ниво, да може да съди народа, а да не може да бъде съдена? Някой тук може да зададе въпроса   – Е, само Сталин ли е могъл да съди и да отсъжда, той да не е бил Господ!? А кой друг по негово време е могъл да го прави, без да се съобразява с другарско -партийни и родово -лични подбуди и мотиви, а единствен критерии за преценка, да са обществените принципи заложени в социалистическото право Защото все пак да не забравяме, че се строи единен обществен строй и той като Водач / Вожд, единствен  е  отговорен за това. Всеки който сгреши и наруши социалистическите принципи и закони отговаря пред Водача / Вожда – Сталин, който е въплъщение на тези принципи и закони. Той може да отсъжда и всички погледи са насочени към неговия авторитет и не може да се скрие от  тях, да избяга и да прехвърли отговорността на някой друг. Ленин вече не е жив да поеме тази отговорност и затова му бе гласувал доверието да носи цялата отговорност, и  Сталин не трябва да се изложи нито пред Ленин, нито пред Господ, нито пред народа! А, ето разбрахте, че не е Господ, но над него е само Господ, зад него е Ленин, а пред него е цял един народ! Надолу няма право да свежда глава и накъдето и да се обърне трябва да е за пример, и да дава пример!

А- а, не съм ви показал пример на Сталин, ето го:   Когато синът на Сталин – Якоб попада в плен при германците, те решават и предлагат да бъде заменен срещу фелдмаршал Паулус, пленен от Съветската армия, заедно с остатъка от неговата армия. Популярният отговор на Сталин  е  „Аз не заменям обикновен войник за фелдмаршал“. Дали са достоверни тези думи можем да гадаем, но истинския разговор между Сталин и Молотов, който се е провел по този повод е следния: Когато се получава предложението на немците за размяна и Сталин не се съгласява, Молотов го призовава: „Йосиф Висарионович направете нещо, все пак това е ваш син. На което Сталин отговаря: „На фронта всички са мои синове, ако аз заменя моя син ще трябва да заменя, а и с кого ще заменя синовете на останалите бащи !  Това е Сталин !  Това е пример! Но не си мислете че Сталин е толкова безчувствен, колкото се проявява в случая, защото когато синът му вече не е между живите, Вожда  седнал между близки в спомен или помен, изпива с тъга и мъка чаша горчиво вино, в негова памет. Втория син на Сталин, който е бил летец, някъде се беше изказал по повод манталитета на баща си –  „Единствената привилегия, че бяхме негови синове беше, че ни изпращаше в първите редици на фронта“. А какво щеше да се случи с авторитета на Сталин, ако беше помилвал сина си чрез размяна ,  – щеше да се срине до нозете на народа!    Достойният човек никога сам не може да срине историческия си авторитет, но друг може да му го срине, само че, с лъжи и заблуди, и то само пред простолюдието, каквито са милиони по света!

Нека си припомним когато през 1957 и 1961 година съветската наука и техника изведе в космоса първи спътник и първи космонавт Юрий Гагарин, как един генерален секретар скачаше от радост като едно хитро и малоумно дете. Защо хитро и малоумно дете ли? Защото Никита е внушавал и заблуждавал народа, а и света, че тези постижения  се дължат на неговото ръководство, а много добре е знаел благодарение на кого са постигнати тези резултати, а и ние знаем че радостта на едно дете, винаги идва от подаръците на други – от бащата, от майката или от Дядо Коледа. А по- науко-технически грамотните ще ви кажат, че космическите изследвания и разработки, не достигат до резултат от ден за утре, или от година до следващата година, а са плод поне на десетилетие и в случая идват от времето на Сталин. Така че тоя тъпоумен генерален секретар е могъл да се перчи пред целия свят, благодарение на този, когото по най-грозен начин   е  хулил , и най-нагло е изхвърлил тялото му от Мавзолея. В същото време Хрушчов обвинява Сталин, че е използвал репресивни методи спрямо интелигенцията забраняващи свободата на словото, и на свой ред размразява устите на „интелигенцията“ за да могат свободно да създават псевдокултурни продукти и пошли небивалици. Да, Сталин е налагал забрани ,  но на коя интелигенция, защото не е възможно да е  била научно – техническата интелигенция, след като постига такива световни успехи. Явно е някоя друга интелигенция, която повече дърдори и пише празни слова, безполезни в повечето случаи за народа, но задължително полезни за  собствения им интелектуален кръг, в който без съмнение се изживяват като избран елит и естествено отчужден от народа, който ги храни,  за  да могат те дърдорковците да празнословят и задкулисно да злословят по адрес на социализма, без значение дали го правят на книга или на сцена.

Сега забележете в онези трудни следвоенни времена, как целия свят е гледал на тези постижения на Съветската научно-техническа мисъл, каквито са били Първи спътник и особено Първия космонавт в света, в Първата социалистическа страна в света, и  заради който факт американския президент Кенеди е бил бесен в Конгреса: „Кажете ми в какво можем да ги настигнем!? …“ Само си представете президента на най-силната капиталистическа държава, обогатила се след Втората световна война и невиждала 100 години назад война на своята територия, визирайки като последна Гражданската война 1860-1862 г. , да завижда на Сталинския Съветски строй, който само десетина години преди това е излязъл от най-опустошителната на своя територия война в световната история! И сега в този контекст, да задам фундаменталния риторичен въпрос –  Ако СССР не беше понесъл тази икономическа, социална и демографска катастрофа, вследствие на  войната, дали нямаше да се сбъднат пророческите думи на Сталин от 30-те години на 20 век, че след  две-три петилетки ще могат да настигнат и задминат, най-развитите в икономическо отношение страни, което съвпада с периода на войната и след нея? Отговора е Да! Но Уви!  Защото социализма под ръководството на Сталин е имал такъв подем, че само толкова силен враг като Хитлерова Германия е могъл да го спре. Да, за съжаление на всички честни и трезвомислещи хора, такава е жестоката истина, за съдбата на социализма в този период и за бъдещето след него. Сталин успя да се справи с този външен враг, благодарение на възпитания в духа на социализма героичен народ, а и вероятно щеше окончателно да се справи и с вътрешния враг, но това нечовешко военно и следвоенно напрежение, стоварило се върху главата му можеше да се  понесе от нормален човек, само ако се съкрати живота му и по тази логика за съжаление, той последва и повтори съдбата на Ленин преди да изпълни задачите си и да постигне целта!

И ако Сталин и неговият героичен народ е предизвиквал у Запада, възхищение и страхопочитание от икономическите и научно-техническите успехи, то  Хрушчовия период и самият Хрушчов,  предизвикваха  ръкопляскания придружени от неприкрит присмех, защото западните лидери и политолози, вече са усещали какво бъдеще се чертае на социализма при ръководител с такъв морал и интелектуален капацитет  –  изгубената Русия ще си я върнат като суровинен придатък  !  Хрушчовият  период е последван от един дълъг и устойчив период на западаща и мудна икономика начело с поставения от КГБ,  пак погрешен,  но  послушен генерален секретар Леонид Брежнев, който престоя полужив, полуумрял ,близо две десетилетия във властта, докато дойдат погребалните агенти Горбачов и Елцин!   Иначе Брежнев не беше чак толкова малоумен, защото както се е говорело за него, е имал акъл поне да ръководи гимназия, или най-много завод,  а той ръководеше гигантска държава!? Естествено и логично това разминаване между ниския интелектуален капацитет на ръководителите и сложността на организацията на социалистическото строителство, се проявяваше като разминаване между празна фразеология за социалистически напредък и неудовлетворителна действителност, от което най-много започва да страда превъзпитания вече в социалистически дух народ. Тук пак да припомня, че след такъв тежък период на война и следвоенно възстановяване, още по-наложително бе присъствието на Водач от най-високо интелектуално и морално ниво, за да  даде тласък на развитието на производителните сили и нов подем на социализма, но се случи точно обратното, което предопредели изоставането на социализма от капитализма в необратима посока.  СССР изостана даже в единствената област в  която имаше малко предимство след войната  –  космическата,  защото американците вместо да се занимават с безсмислени показни интернационални полети, се качиха няколко пъти на Луната, а и влязоха по-късно навлязоха и в нова ера в космическото пространство, създавайки космически кораб за многократни полети  –  „Совалката“. Във всички останали  отрасли на съветската  икономика, бавно и необезпокоявано, започна да се настанява и черната икономика, която в някои сектори достигаше до 50%, което означава, че в социалистическата икономика са се настанили капиталисти с партиен билет, което разбира се по законите на социализма са нарушения и престъпления и то никак дребни. Нали не сте забравили за въведения от Никита Хрушчов осигурен имунитет на партийната върхушка, срещу някои дребни нарушения и прегрешения и несъзнателни престъпления. Черната икономика означава, че дейността е извън плана, извън отчетността, и извън контрола и направо си е частна дейност.  О-хо, Ленин  се е обърнал в Мавзолея, като си спомним най-важния му принцип на социалистическата организация на производство  – „Отчетност и Контрол“, а и още една негова крилата фраза тук е точно на мястото си  – „Частната собственост  ражда капитализъм ежеминутно, ежечасно, ежедневно!“

Да да, щом капитализма се е настанил в леглото на социализма, последния се заразява тежко и започва да умира заедно с дежурните пред леглото на социализма. Първо Брежнев го поддържаха като жив труп седем години, докато умре. След него картината на болния социализъм се обогати с още един жив труп  – Черненко, който така се радваше, когато го избраха за Генерален секретар, че може би и от радост след 8 месеца умря . Но имаше и един лъч на надеждата за подобрение на тежко болния пациент социализма, защото между Брежнев и Черненко се беше преборил за поста Генерален секретар – Юрий  Андропов, който имаше интелект и морал, да направи нещо до някаква степен, но за съжаление и той вече беше твърде болен, и след около година почина и не можа да осъществи добрите си намерения. И като споменах за добри намерения, се сетих за известната фраза „Пътят към ада е покрит с добри намерения“ и как Ленин и Сталин на практика я бяха обърнали с главата нагоре и в тази връзка, тук да ви припомня и тъжния факт, че Андропов неосъзнавано беше изтеглил някъде от низините на бюрократичния Джендем,  един белязан от съдбата партократ, който щеше да се окаже по-късно последния Генерален секретар на Партията по време на социализма, и който щеше отново да преобърне прословутата  фраза с главата надолу, и явявайки се като Ангел спасител, щеше като истински Дявол с добри намерения, смело да проправи пътя  на социализма към Ада! Горбачов започна в началото несъзнателно, а в последствие и съзнателно да лекува болния пациент социализъм, само с противопоказни лекарства и накрая го умори. Така първият велик като начало, но трагичен като край, експеримент на така жадувания от честните хора строй, си отиде, но остави Надежда за бъдещето!

Социалистическият строй е високо организирано общество и за поддържане на това високо ниво, е необходимо задължително интелигентно и морално управление и прилагане на строг контрол на цялата обществена дейност, обхващаща трудово  – производствените отношения между хората, но забележете без намеса в личните им отношения ! Ленин беше наследен за такъв тип управление от Сталин, но за съжаление последния не успява да осигури достоен наследник. Най-близо до функцията на водач, като най-верни на социализма и високо интелигентни са били Лаврентий Берия и Георгий Миленков, но те не успяват да се преборят по най-успешния начин с образувалото се около тях и срещу тях, мнозинство от недостатъчно интелигентни и морални, но достатъчно хитри антисталинисти и биват елиминирани, първият- Берия по характер много близък до сталиновия ,с физическа разправа, а втория Маленков , с доста уравновесен характер е свален от поста Генерален секретар на втората година от управлението си. Никой от честните комунисти по това време не е подозирал, че с тези „кадрови промени“ се поставя началото на края на истинския социализъм.  В този период е имало доста верни , морално чисти и интелигентни сталински кадри, дори извън тесния кръг на Политбюро на Партията, които са могли да се справят с кликата на Хрушчов, ако са били прозрели и разбрали   намеренията му за погрешни реформи и за погрешната   посока на развитие  на строя, както се установи 30 години по-късно, когато пак честните комунисти, не успяха да се ориентират накъде ги водят Горбачов и Елцин, но тогава те вече нямаха възможност да се справят с тях, защото  бяха се превърнали в нищожно малцинство, но затова по-късно.

Сталин  и неговото ръководство станаха известни с грандиозния успех на социализма пред света, и то в една огромна страна и това е истински критерий за високия интелект на Вожда, а  демонстрираните примери за равенство пред закона, приложени от него безкомпромисно и то спрямо възможно най-близки хора от семейния и партийния кръг, са признак за притежание на безупречен морал, вдъхващ страхопочитание! Това удивително съчетание от две върховни човешки качества, Сталин е търсил през цялото време на управлението си да открие в някого от партийното си обкръжение, но се е оказало почти невъзможно да види себе си в някой друг, за да го припознае и набележи за наследник и едновременно с прехвърлянето на властта и собствената си висока отговорност, да постави бъдещето на социализма в сигурни ръце  ! Тази почти невъзможност, но все пак и с минимална вероятност, произтича от обстоятелството, че такива личности призвани да ръководят непознато досега, справедливо общество противостоящо на всички досегашни общества, се появяват като единици на столетие. Сталин е знаел това без да губи надежда, но с времето все повече е  виждал и осъзнавал реалността на партийното си обкръжение от неблагонадеждни за великата мисия кадри. Като истински ленинец, Сталин също е бил отдаден с цялото си сърце и душа на идеята за построяването на един по  – висш строй, какъвто е социализма и това ясно личи от всички негови слова и дела. Заради тази отдаденост на висшата идея,   е било жизнено необходимо да се открие високо интелигентна личност, с манталитет на Водач, който да продължи великото дело и всякакви внушения от повърхностни анализатори за Сталинов страх от интелигентни хора в политическото му обкръжение, застрашаващи властта му са неправдоподобни ,неубедителни и злонамерени, защото единствения страх му е бил, заради задържането на  властта на великата идея ! Човек с изключителен интелект и безупречен обществен морал, не може да има страх от себеподобния,  защото той се стреми да го привлече до себе си, за да не е сам и самотен на върха! Ленин и Сталин притежават двете най-високи човешки качества и не са имали страх един от друг, защото и двамата еднакво са били отдадени на една идея, на една цел . Е, по изключение винаги е могло някой вътрешен  враг да има и да таи  „Крупна Надежда“, за да ги разсърди помежду им за кратко време .

Принципно  се страхуват само  полуинтелигентните , от интелигентните, защото първите освен че винаги завиждат на вторите и ги мразят, сериозно се страхуват най-вече от факта ,  не само че могат да бъдат унизени интелектуално и морално, но и че интелигентните могат да им вземат властта и богатството. Ето това е съществената разлика между подобен тип партийни ръководители и водачите и вождовете на една партия, каквито са били Ленин  и   Сталин , за които властта е само средство за осъществяването на една идея,  която  донася благополучие за цял народ. Страх са имали ръководители от типа на Брежнев и Живков, които се обграждаха с не толкова интелигентни партийни кадри, за да нямат интелектуалната способност да им вземат властта, но и защото тяхна самоцел е била хубавия уютен живот различна от целта –  развитие на социализма напред.  Сталин е бил страшен за обкръжението от неблагонадеждни за лидерска позиция партийни кадри, но не е бил безстрашен, поради изборността на поста Генерален секретар, при което е могло да бъде избран някой друг, интелигентен и морален човек, но недостатъчно строг и безкомпромисен при отстояване на принципите на социалистическо строителство. А подобен избор, би бил предпочетен от висшите партийни кадри, защото той би разхлабил системата отвътре, при което те  да се почувстват по свободни, вместо постоянно контролирани  и заложените им склонности към злоупотреби и корупция в подобна политическа свободна атмосфера, вече никак няма да бъдат възпрепятствани, но ще бъдат крайно  неблагонадеждни   за бъдещето на социализма, както се оказа в последствие. Тук в изборния закон, явно проличава противоречието между Принципа на Водача и Принципа на мнозинството, и при обсъждане в минал период на този закон, Генералния секретар е допуснал генерална грешка. Сигурността на поста генерален секретар е трябвало да се осъществи, чрез узаконяване  поста на Водача, като се промени изборния закон с удължаване на мандата и допускане на втори, дори трети заместник- водач в екип и в същия мандат. Поява на изключителен човек, равен по качества на настоящия вожд, ще е само добре дошъл като заместник, а и като взаимозаменяема фигура, като функции облекчаващи работата и живота на първия водач, без  да  злепоставя и  да застрашава поста му.

Сталин е възможно да е имал такъв план и идея за наследник, но не е очаквал че ще приключи със земния си път и задачи преждевременно на 73 години и може би за съжаление е отнесъл заедно със себе си в Мавзолея и името и духът на този човек, а за най-голямо съжаление и бъдещето на социализма!? По-вероятно е обаче да е имал само  неперсонализирана   идея, поради отсъствието на необходимите и достатъчни качества, във всеки от най-приближените му, за което свидетелстват и изречените на едно от последните заседания на Политбюро страховити думи: „Какво ще правите без мен? Ще пропаднете! „С което показва не само че между тях не вижда наследник и  че изказва дълбоко съжаление, че не е открил такъв, но и сякаш с тези пророчески думи, както ще се окажат верни и правдоподобни в бъдещето, той подписва смъртната присъда на социализма с отложен срок на изпълнението ѝ ! И ако неговата фраза „Кадрите решават всичко“ е универсална за всички и по всяко време, то за тези които нагло си наместват безличните персони в историята на социализма, оплювайки истинските му герои и превръщайки съдбата му в трагедия,  напълно важи сентенцията: „Революциите се извършват от герои, а от плодовете им се ползват подлеци! “

Какъвто и смисъл да е сложил в тези слова  пред Политбюро  в  тях прозира дълбока тъга за бъдещето на социализма, защото в действителността на СССР, след смъртта на Вожда, партийната номенклатура  се превръща в чудовището Бюрократична класа, която отчуждавайки се  безвъзвратно от трудовия народ, започва бързо да се отделя и като по-равна от всички равни, построявайки си собствен индивидуален социализъм. А ако в едно общество, едно малцинство от хора започват да се изживяват като по-равни от други, тези други които са множеството, ще започват да се усещат като по неравни, и  не само в  материалното си положение, а това неминуемо ще опорочава  отношенията определени като социалистически. А постоянно по вестници, радио, телевизия, от докладите на партийни форуми се е говорело, че уж социализмът давал простор на развитието на производителните сили, и как  развитите капиталистически страни ще бъдат настигнати и задминати ,а този етап вместо да се приближава все повече се е отдалечавал и нещата все по-малко се вървяли в този хвалебствен ход, защото нещо, и то сериозно не е било наред, и всички са започнали да го усещат, но малцина са го разбирали. Мнозинството е виждало проблема в обекта  – самия социализъм, докато малцина, които са умеели правилно да разсъждават са виждали проблема в субекта – този който е трябвало да ръководи и поддържа социализма жизнен и млад. Нямало е вече отдавна истински и достоен Вожд, но и в условията на властваща бюрократична класа, той вече не е могъл да се появи освен с преврат или революция, но в този вече фалшив строй, който е започнал  да  прилича повече на капитализъм по съдържание, и само по форма на социализъм, е било вече невъзможно да се извърши преврат,  за да се изчисти капитализма от него, защото две от трите Ленинови  условия, не са били налице. Криза във върховете е имало –  в Компартията, но властта е била силна, защото истинските комунисти, които е трябвало да извършат този преврат са били вече безопасно малцинство спрямо фалшивите, а и далече не са били на нивото на Ленин и Сталин, за да извършат такова дело. Единственото условие, което е било налице – недоволството на народа е крайно недостатъчно за това.

Какво означава фалшив социализъм ли?   Елементарно Уотсън – всичко на теория е било точно и ясно и е звучало красиво и убедително в речите, докладите и лозунгите, но защо ли практическите резултати все повече са контрастирали с написаното. За това негативно явление търсете причината, както се беше изразил моят учител по история, или както са се изразили класиците- търсете врага! Но кой враг? Външния враг на социализма е капитализма, но той не би трябвало да влияе и да вреди,   още по-малко да победи социализма, защото според научната теория е политически и икономически и морално по-слаб от социализма, а и войните, които водеше   империализма срещу СССР,  практически не успяха да победят социализма. Но щом не е външния враг, значи трябва да търсим вътрешен враг, който щом нанася толкова видими и големи вреди, че да забавя развитието на цял един строй, би трябвало лесно да бъде разпознаван от партийното ръководство и да бъде ликвидиран на часа? Ако врагът е сред трудовия народ, при такъв силен контрол и наблюдение, би бил бързо забелязван и периодично отстраняван ,а и окончателно премахнат. Да, имало е такъв враг вредител и той периодично е бил премахван ,но това би трябвало да е бил дребен и слаб  враг, защото икономическото развитие е продължавало да се забавя. Значи трябва да търсим много по-силен враг. Но при социализма има само една трудова партия и един неин авангард –  Комунистическата партия, която ръководи и те са в отношения като  ученици спрямо учител, който ръководи целия учебен  и възпитателен процес. Абе ние добре ги определихме , ама попаднахме в много неудобно положение, защото тръгнахме да търсим големия враг и след като не го открихме сред трудовата класа, би трябвало да се е скрил сред Партията – учител!? Ама как е възможно, да е възможно това?! Много неудобно стана и направо вдигнах глава нагоре за да получа някакво просветление?! „Какво да се прави“? припомних си едно поучително заглавие от Ленин и от Чернишевски, но както гледах нагоре забелязах един овехтял лозунг на който пишеше:“ Проверката – висша форма на доверие! “ Сталин. Е, то това си е направо божие просветление! А този лозунг произнесен от другаря Сталин направо си звучи като заповед, а и да си припомним другаря Ленин, че призоваваше нас, безпартийните да контролираме партийните кадри и аз съм длъжен да се подчиня на моите учители. Ама разбира се, че толкова влиятелен враг, с толкова вредно въздействие върху цял един строй, може да го прави от влиятелна позиция – властовите структури.

Голямото колело на социалистическия часовников механизъм може да задвижи положително всички останали колела, но може и да спира тяхното движение, а не обратно. Там е вътрешният враг, разкрихме го, сега вече трябва да го открием кой е, и  да го изправим и разобличим на партийно събрание и готово! Да ама някой друг път, и то в миналото, а и ние трябва да стоим по-високо от него, за да може да направим това. А тези които някога са стояли по-високо от него, и са го обявили за най-опасния вътрешен враг на социализма, отдавна вече са в миналото, и това е напълно ясно и затова врага го има в настоящето, и не само го има, но и над него стои само… не Господ, … само Дявола!

Този враг беше наречен от Ленин и Сталин „Бюрократичната класа“, която не само че вече  е отделена от трудовата класа, но е и мнозинство в Партията, и в Конгресната зала седи редом до честните комунисти, които са малцинство и затова не се интересува от тяхното мнение, което означава, че нито трудещите се, нито честните комунисти могат да разобличат този враг, още по-малко да го ликвидират! Но този враг с партиен билет въобще не се изживява като враг, а като дерибей и то много уважаван сред себеподобното общество, защото той благовъзпитано превъзнася официалните социалистически принципи, а реално тези омразни и възпиращи тъмните му дела принципи на социалистическото право, ги е захвърлил на бунището и си е  присвоил  правото да притежава   всичко, каквото пожелае –  материални облаги, собственост и влияние!  Вече отдавна няма и Вожд, но има Цар на феодалното царство, пардон генерален секретар, който не е много умен, затова само царува, а не управлява, което е истински рай за болярите, пардон партийните номенклатурци. А и вече няма нужда от интелект и морал, защото Бюрократичната класа се подготвя за бъдещия капитализъм и формира други необходими и качества като  хитрост,   умение да лъже и да забогатява,  а иначе си остава с перфектната маска на дежурната официална социалистическа фразеология, предназначена, за все още заблудената маса от трудещи се, които вече усещат, че справедливостта и равенството са се превърнали за тях в празни от съдържание пожелания, които могат да се осъществят, но не в бъдещето, а само вече …в миналото!?

Бюрократичната класа и вътрешния враг стоят в основата на  провала на социалистическия строй, и тази зародила се в недрата на социалистическото общество класа, е истински вътрешен враг за цялото общество    и  навсякъде се  е усещало вредното му въздействие, но не се е виждало неговото лице.      Ако в реалния живот някой ви заплашва, че ще ви убие, той за вас се явява външен враг, който го виждате и знаете, и от него може да избягате, да се скриете и дори, да му се противопоставите, и даже вие да го убиете. А вътрешния враг, метафорично погледнато, за вас може да бъде една тежка болест във вашия организъм, която ако не сте я открили навреме, за да я лекувате, може да ви унищожи без да разберете как, кога и защо!

Бюрократичната класа, като вътрешен враг за обществото психофизиологически е въплъщение и проявление на животинската егоистична природа на човека, изразяваща се във властване, експлоатация и притежаване на повече от другия, стремежи присъщи на капиталистическата природа, оказала се по-силна от алтруистичната социалистическа   природа. Както са ни учили в началното училище, че при животните действа закона на джунглата   – Кой –  кого ще надвие и Кой   -кого ще изяде, така и  реалния живот на капитализма ни показва, че същите закони действат и между хората, където в конкуренцията между отделни индивиди и фирми, отношенията  са Кой  – кого ще елиминира, при което единият печели, а другият губи и фалира, като никак не е задължително по-добрия да е спечелил, защото и тук както в животинския свят, много често печели по-силния, по хитрия, а и както при животните, много често  тази конкурентна борба завършва и с агресия и смърт! Принципите при социализма изразяват стремеж към справедливост и икономическо равенство при разпределение на продукта според труда. Елементарната житейска психология ни показва, че субектите притежаващи доминиращо егоистична природа, ще се чувстват по комфортно в условията на капитализъм и обратно. Социалните условия и при двата строя обаче могат да променят човешката природа, като при капитализма неубедени   алтруисти могат чрез „успешни“ примери да се превърнат в егоисти при отсъствие  на възпитание и контрол, докато при социализма обратно, възпитанието и контрола могат да превърнат човека в  примерен и достоен член на обществото.

Именно през втория 35-годишен период на социализма вече контрола,  възпитанието и примерното поведение бяха само формално присъстващи  и това даде простор на завистта, на егоизма и лицемерието в човешките отношения за разлика от първия 35-годишен период, когато за краткия мирновременен период на строителство на социализма човешката алтруистична психология и икономическа логика, показаха предимствата на социализма пред капитализма. И ако психологията се влияе и е отражение на икономическите и социалните процеси, то икономическата логика обратно, може доминиращо да променя действителността, и това се случи в страните от развития капитализъм, с което постигнаха икономически напредък, докато пренебрегването на икономическата логика в социалистическия свят, доведе до изоставането му. Но как се случи това? Ето как:    В западните развити държави,  след икономическия удар, който преживяха от голямата депресия 1929 – 1933 година и примера, който получиха в същото време от изключителните икономически успехи на Съветска Русия, започнаха да се осъзнават и да въвеждат, особено след Голямата война, социалистически елементи в икономиките си, като прогнозиране, регулиране, контролиране и дори планиране и това даде тласък в развитието им. В същото време особено след 1953 година, вече при отсъствието на истински Вожд / Водач на целия социалистически строй, във всички социалистически страни започнаха да се появяват и да се проявяват, най-регресивни капиталистически елементи и отношения, с което започна разминаването в икономическото развитие между двата строя в полза на капитализма. Ускореното икономическо развитие в западните капиталистически държави плюс Япония се дължеше на въвеждане на прогресивните социалистически икономически отношения в тях, от което приложение, те станаха обект на възхищение в социалистическия лагер, а и в целия свят, докато забавянето на икономическото развитие на социалистическите страни, беше резултат от навлизане и установяване на ниско морални и егоистични отношения съпроводени с налагане на „свои“ полуинтелигентни хора на стратегически за технико- икономическия прогрес позиции, което естествено доведе до технически и икономически резултати , предизвикващи у запада само присмех и подигравки насочени главно към партията и нейните ръководители. Така егоистичния капитализъм се оказа по-разумен от наивния социализъм, в борбата помежду им и накрая даже го победи. Последното десетилетие на целия социалистически период показва истинската картина на понятието  фалшив социализъм, в който период социализма вече е с диагноза „тежко болен“, а вътре в него  се е зародил вече жизнен, физически и психически – капитализма.

Ето я цялата картина на болния и умиращ социализъм, във вече бившата велика страна, представен като една “ Хроника на една предизвестена смърт“!

Грохналата геронтокрация беше само външен белег на остаряването на духа на социализма и разболяване на тялото му, защото когато в СССР беше избран за Генерален секретар по-младия партократ, неговите комунистически убеждения и знания бяха  повърхностни, но отлично назубрени и словесните му ораторски прояви само заблуждаваха трудовите маси и бързо разочароваха искрените  им надежди    за  подобряване на положението. Или ако използваме отново познатата метафора – „хората мислеха че е избран доктор –  хирург, какъвто бе необходим за тежко болния пациент –  социализма, а се оказа че той е учил само козметика“! И тъй като интелектът на младия партократ Горбачов, не беше особено висок, заблуждаващо облечен в сияйна осанка, ведър поглед и  елементарни ораторски способности, моралът му неразривно свързан с интелекта при социализма, скрит зад ленинска фразеология, също се прояви негативно, защото при породената от този интелект неспособност да се справи с натрупаните наистина огромни проблеми в  държавата, съпроводени с надигащото се народно недоволство, той нямаше друга перспектива за да остане още малко начело на властта, освен по препоръка на  Запада, да извърши най-голямото предателство спрямо народа и социализма и официално да позволи да бъде въведен капитализма в страната и представете си, да позволи да се забрани КПСС, и накрая да разруши и СССР!   За  това пъклено дело Горбачов получи наградата от западните му приятели при това единствената и то „морална“    –  „Добре дошъл в обществото на богатите“ , мечта на всеки горделив и самовлюбен политик, а затова морал не му беше необходим, а не беше и толкова глупав, за да не се възползва от предложението на живота му! Повърхностните му  марксистко -ленински убеждения, лесно го превърнаха от фалшив комунист в буржоазен демократ и вече когато отиваше на посещение в Англия, вместо да посети това досадно и хладно място – гроба на Карл Маркс, той беше посрещан в топлия дом на Маргарет Тачър! Сладките приказки със западните му приятели, бяха гарнирани с инструкции и едно много важно предупреждение, в случай на разколебаване от негова страна, което чертаеше не добра картина на бъдещата му съдба, ако реши да се отдаде с неговата неспособност да  разрешава неразрешимите проблеми на социализма! И той разбра отлично, без колебание, че най-доброто за него потъпвайки интересите на трудовия народ, е да затвори или по-точно да погребе социализма, и да премахне всички прегради за навлизане в страната на капитализма. Защото ако трябваше да се бори, с неговата неспособност за това, да спасява болния социализъм, заради някакво останало малцинство от честни комунисти в Партията и бушуващо огромно недоволство сред народа, щеше да постигне неминуемо само смяната му с някой друг, който автоматично щеше да извърши всичко поръчано от западните му приятели, а неговата съдба щеше да бъде Анатема ! Така че пренебрегвайки критерия за оценка – ленинските принципи на социализма, изборът на Горбачов се осъществи само като лице и никак като мозък, защото за строителството на такъв висш строй той можеше да бъде само лице, но не и мозък! Ето вижте какво казват за него хората, които са работили близо до него: „той умееше да създава контакти и да прави добро впечатление и да подхваща чужди идеи и да ги представя за свои. Нямаше никакъв производствен опит защото се е занимавал само с апаратна работа. Основната му дейност бяха изказванията в печата и телевизията и пътувания в чужбина, където бе почитан. На такъв тип хора им е безразлично какво изповядват, стига им, да се перчат във властта и да гледат как обкръжаващите им се кланят. Фигури като Горбачов са крайно амбициозни, вярват в гениалността си, но са   страхливи, готови са да се откажат от всичко, в което са се клели и дори да извършат подлост, обявявайки война на хиляди свои бивши другари. Ако беше алтруист и истински комунист  в душата си, използвайки огромната си власт, той би могъл да разтърси Партията и цялата страна очиствайки я от започналото израждане- и в армията, и в обществото би намерил мощна подкрепа, но в душата си той беше носител на потребителската собственическа идеология. И при това много си падаше по ласкателства и се опиваше от това, че беше признат от Тачър, Буш и Кол и от целия Запад за велик реформатор и избираше такива реформи които биха се харесали на Запада. Често са го заварвали заедно с Раиса, да четат на глас отзивите за тях в чуждестранния печат. Перчеше се като забележителен реформатор, а всъщност беше забележителен разрушител. Когато го питаха- кои са най-близките ви политически приятели, той отговаряше – Геншер, Кол и Буш. Нима истински приятели на Генерален секретар на КПСС, могат да бъдат лидерите на империалистическите държави?! Те му се правеха на приятели и кокетираха с него, но връх на неговото двуличие стана признанието в Анкара: „Цел на целия ми живот, беше унищожаването на Комунизма, именно за тази цел използвах позицията си  в Партията и последователно заемах все по-високо и по-високо положение“. Но от начало, сигурно е правил кариера не заради унищожаването на комунизма, а заради благата осигурявани от постовете му, но накрая той наистина се превръща в ярък антикомунист и целта му е подкопаване на КПСС  и смяна на социализма с капитализъм!

За пет години той погуби всичко, страшна катастрофа и загуба достигна целия съветски народ. „Благодарение“ на неговата дейност, народът загуби страната, партията, армията, смисъла на живота! Някой се беше изразил, че внедрен агент на ЦРУ начело на СССР, едва ли би съумял  да направи и една десета от онова което направи Горбачов! Горбачов и неговия идеологически наставник Александър Яковлев започват „перестройка“ – преустройство на социализма в СССР. Да се преустрои нещо обаче, означава да се превърне в някаква друга същност, а каква може да бъде тази друга същност на строя социализъм, освен друг строй – капитализъм!? Това тълкуване не се осмисли в началото от честните комунисти и от обикновените хора, които са очаквали промяна но не на социализма, а към по-добър социализъм и процеса фатално е започнал! Горбачов в началото не е бил посветен в плана на Яковлев, който обяснява  че перестройката е имала съвсем друг смисъл, напълно различен от провъзгласения на думи и затова в началото ни се наложи да лъжем и да лицемерничим и да хитруваме .Ако бях казал, че започва друга епоха, щяха да ме изправят пред стената! Александър Яковлев е един от най-големите антикомунисти с партиен билет, а Горбачов все още демонстрира вярност към генералната линия на Партията. Той обявява перестройката за революция по дълбочина и значение равна на ВОСР от 1917 година!?  Абсолютно прав е, но със знак минус отпред и като резултат!! Започва така наречения преход от Сталински модел към демократичен социализъм с човешко лице. И да продължим с делата на думи на Горбачов, който славеше перестройката, като преливаше  от пусто в празно, като повтаряше перестройка на перестройката, чрез перестройката и обяви три направления на перестройката  – гласност, демокрация и икономическа ефективност и накрая провъзгласи лозунга  „Повече демокрация, значи повече социализъм“?! Как може да не бъде очарован народа от такива слова! Красивата илюзия винаги е за предпочитане, пред грозната истина! Всички думи и фрази на Горбачов са имали скрит смисъл: свободен избор и многопартийност означават свобода на   контрареволюционните сили насочени към реставрация на капитализма. Контрареволюционерите се наричаха демократи, а истинските комунисти бяха обявени за сталинисти !? Под думите икономическа свобода и пазарна икономика се подразбираше установяване господството на частната собственост, ликвидиране на плановото стопанство и възстановяване на капитализма, и целия този принос на Горбачов, беше обявен за Новото мислене, което беше отрицание на марксистката теория и заменянето ѝ с буржоазна идеология.

А Ленин при изясняване на понятието демокрация ни  учеше да си задаваме въпроса – “ В интерес на коя класа служи демокрацията и свободата?“ А и даваше и отговор: „Демокрацията е власт на парите и едрия капитал, при която всеки краде и накрая никой не е виновен!?“ Оказва се че дейността на Горбачов е насочена към предаване на свободата и демокрацията на властта на формиралата се буржоазия. А всъщност демокрацията означава народовластие, с власт на трудещите се и за трудещите се, което се осъществява чрез Компартията на трудещите се и със свои представители в органите на властта. А капиталистите не дават равни права на Компартиите и даже ги отстраняват от властта, телевизията и пресата!

Постепенно по време на горбачовата перестройка, Компартията беше отстранена от властта, а благодарение на така наречената демокрация антисоциалистическите сили включващи и вече бившите врагове с партиен билет успяха да се освободят от страха и организирано да преминат в яростно настъпление срещу КПСС и СССР. Горбачов вече смело се изказваше за частна собственост и приватизация, въпреки че реставрацията на капитализма, продължаваше да я прикрива с димната завеса на дърдорене за демократичен социализъм.

Настъплението върху основите на социализма навлезе във всички републики.  Във върховния съвет на РСФСР, демократите взеха надмощие през 1990 година и приеха програма за реставриране на капитализма, а  във  Върховния съвет на Украинската СССР узакониха частната собственост с гласовете на комунистите, които бяха преобладаващо мнозинство и само седем гласуваха против!?   Какво ви говори това? Ами това е ясно, че мнозинството е от врагове на комунизма с партиен билет и само седем истински комунисти!?

Успоредно  с Горбачов, главен водач на антисъветските сили се превърна Елцин, който е типичен представител на партийната номенклатура, издигнал се до най-високия връх. Елцин е син  на разкулачен и изселен в Урал, враг на Съветската власт. В близкото минало на 24-тия Конгрес 1981 година той е надминал всички по броя на възвишените думи по адрес на Брежнев-„Титаничен труд, мъдро ръководство, изключителна дълновидност и прозорливост, и ние комунистите ще се борим с цялата революционна страст и преданност за делото на Комунистическата партия“! Можете ли да си представите, че това тогава го е говорил бъдещия гробокопач на КПСС и СССР!? Той демагогски се застъпваше за народа, но след преврата се обкръжи с господарски разкош и харчене на пари, сред гърчещия се и ограбен народ. Обществото, народа, видя разрушителната дейност на Горбачов и обърна поглед към другия лидер – Елцин, без да се осъзнава, че той ще се окаже по-мразено същество от Горбачов, пълно с най-ниски стремежи и разрушителни  инстинкти. Представете си Горбачов нарежда на лидера на Комунистическата партия на РСФСР – Полозков да свали кандидатурата си за председател на върховния съвет на Русия, за да може да спечели Елцин, с което Горбачов отново се представя като подлец и предател спрямо социализма!

През юни 1991 година Елцин постига целта си – избран е  за президент на РСФСР!  Тогава хората не се разбирали на какво чудовище доверяват съдбата си. Горбачов му разчиства пътя към властта, защото за него по-опасен е бил честния комунист Полозков,  който е могъл да блокира контрареволюционните реформи!?

 Демократите стават все по-нагли и се стремят към разгонване на Върховния съвет и отнемане на монопола на КПСС и впоследствие издават брошура под заглавие“ Какво да се прави“ подигравка към  лениновата статия със същото заглавие, но с обратен смисъл и значение на съдържанието ѝ:                     

   1) Денационализация – или казано приватизация.           

   2) Десъветизация – замяна на съветите с парламентарна република.                                 

   3) Дефедерализация – замяна на СССР с национални държави 50 на брой.                                         

    Демократите поискаха на Горбачов оставката му като президент на СССР, а на Първия и Втория конгрес на народните депутати излязоха с искане за отнемане член 6-ти за ръководната роля на КПСС.    На 28 Конгрес, най-големият лъжекомунист Елцин, поиска в същия дух да се смени името на КПСС и да се освободи Партията от всички държавни функции и ръководителите и да се дадат под съд, и пред очите на всички сложи партийния си билет на масата, като обяви, че напуска Партията, и това беше величествен жест на пример за реставраторите на капитализма и погромаджиите на КПСС и СССР.                                     

    С декларацията за суверенитет на РСФСР -12 април 1990 година, разчленяването на СССР се извършваше под знамето на борбата за национално освобождение от диктата на центъра Русия, така сякаш съветските народи не са живели в дружба помежду си обединени от обща територия, икономика, култура, мироглед и език. Тук е мястото да припомним че на референдум за запазването на СССР като обновена федерация на равноправни суверенни републики -76% отговарят с да! В Украйна е добавен втори въпрос  – съгласни ли сте Украйна да бъде в състава на СССР, въз основа на държавен суверенитет на Украйна? И на двата въпроса 70% отговарят с да! Процесът на реставрация на капитализма и разпадане на СССР са били в пълен ход, и само революционна партия способна да поведе трудовите маси е могла да спре гибелните процеси, но такава партия вече нямаше, или по-точно беше квалифицирано малцинство и даже в опозиция!

   Перестройката доведе до разрушение: въведе се частна собственост, бяха ликвидирани социалистическите завоевания на трудещите се, нарасна безработицата, въведе се платено образование и здравеопазване, установи се дребнобуржозна търгашеска система от ценности, изостриха се националните вражди, катастрофираха цялата социална държава и цялата култура! От литературата, киното и телевизията изчезна човека на труда и го замениха с крадци, бандити, проститутки с цел разлагане на младежта. Наистина през тези последни години се направи това, което не можеха да направят враговете отвън – разрушена икономика, разделено общество, изхвърлено под чертата на бедността и за всичко обвиняват комунистите!? Не забравяйте поговорката Крадеца вика дръжте крадеца ! Да комунистите, но това вече не са комунистите – ленинци и сталинци,а враговете на истинските комунисти с партиен билет, които по лозунгите и по думите им, не можеха да се различат от истинските, а делата им бяха скрити от очите на народа и точно за тези фалшиви комунисти, които накърниха идеите на Октомври, Ленин предупреждаваше някога:“Никой и никога не ще се умее да дискредитира идеите на комунизма, ако самите комунисти не го направят!“

   Въпреки вече необратимите процеси на разпад, все пак имаше опит за преврат, който обаче беше разстрелян от горбачовско  –  елцинската върхушка отгоре и подкрепен от заблудените в тях тълпи отдолу, но най-важното за неуспеха на този опит беше, че той беше извършен от комунисти без подкрепа от трудовите маси, които още бяха под въздействието на бръщолевенето на Горбачов и крясъците на Елцин и от Генерали без армия, а най-важната причина бе, че това не бяха истински революционери комунисти! След преврата настъпи една театрална суматоха във властта. Горбачов който беше повода за преврата и начело на КПСС, беше обсипван с въпроси и заплахи във Върховния съвет и се оправдаваше като пред съд, а Елцин който директно беше обвинил КПСС в организирането на преврата (пуча), из веднъж обявява: „Сега за да спадне напрежението ще подпиша Указ за прекратяването на дейността на Комунистическата партия на РСФСР и реши с един удар съдбата на Партията-това не е ли пуч, не е ли преврат!? На следващия ден Горбачов направи поредното предателство, като сне от себе си пълномощията на Генерален секретар на Централния комитет на КПСС и поиска саморазпускането му. В историята няма подобен случай партиен лидер използвайки положението си на президент да разгроми Партията, което предизвика антикомунистическа истерия сред демократите. В такава ситуация на унижение спрямо Партията някой от честните комунисти се самоубиха!       

   Елцин заграби властта завземайки сградата на Върховния съвет и изхвърли от кабинета и Горбачов, когото уж защити през август 1991 година в преврата и забрани издаването на комунистически вестници! Това за което мечтаеха империалистите от цял свят се осъществи: В родината на Ленин, беше забранена Компартията!                         

    Украйна е обявена за независима държава-24 декември, а вътре в нея петлюровци и бандеровци празнуват пълна победа! Следващата контрареволюционна крачка беше прекратяването на съществуването на СССР и замяната му със СНГ(ОНД), подписан чрез договор от лидерите на Русия ,Украйна и Беларус в Беловежката гора. Украинският президент тогава Кравчук и останалите украинци мислеха, че колкото по-далече са от Русия, толкова по-независими ще са, но по-късно разбират че Украйна не може да съществува без Русия и президентът заявява:“ Ако знаех че вместо демокрация, ще настъпи такава анархия, по-скоро щях да си отрежа ръката вместо да подпиша такъв договор! Никъде по света няма такива две страни на които отношенията да са така близки и взаимопроникващи! Безумие бе да не се отчете това в политиката! Сега бъдещето на нашата страна е под заплаха“-2005 година. Признание и пророчество!! Подобно на Горбачов, заради изгодата да стане президент, Кравчук предава Родината и Партията и прозира истината, когато вече е лишен от власт!         

 Контрареволюцията срещу социализма се извърши от едно образувало се по време на социализма и присъединило се по време на демократичния капитализъм корумпирано малцинство, за сметка на болшинството от народа и което малцинство установи един див капитализъм, съпроводен със социална деградация и нравствено разложение на цялото общество. При всичките си недостатъци при това на все още  недостатъчно развития социализъм, човекът беше по-добър, по-чист и по човечен за разлика от днешното време в което се култивира хитростта, измамата и мошенничеството-все жизнено необходими за процъфтяването на капитализма  качества. Само изключително злонамерени , корумпирани  и  глупави хора от народа мога да допуснат провалянето на строя, в който всички можеха да живеят добре, но уви точно това съчетание от хора се случи, за да продадат социализма за историята и за човечеството. В този контекст да използвам един цитат от „Съветска цивилизация“ 2004 година: „Социализмът беше видимо убит, при това злодейски убит. Твърде силни се оказаха у човека инстинктите на хищник и твърде устойчиви идеите за господство и присвояване, внедрявани с векове. За кратко време те бяха изтласкани  в сянка от духовния порив на съветските народи, а на непримиримите хищници бяха надянати намордници. Но когато хищниците усетили отсъствието на водач – надзирател, се изтръгнаха на свобода, пред тях не можа да устои и с толкова усилия градения строй, върху принципите на сътрудничество и солидарност. Трябва да се преклоним пред съветските народи от първата половина на 20 век, които самоотвержено  върху костите си построиха едно добро спокойно икономично и щедро общество“!                   

  Тук ще припомня нещо важно-социализмът въпреки че беше тежко болен можеше теоретично да бъде спасен само ако във властта се беше появил човек от ранга на Ленин и Сталин, но практически не можеше да бъде спасен, защото такъв човек   в Политбюро нямаше . Иначе можем да допуснем теоретично, че е съществувал такъв човек, някъде в партийната йерархия, но практически той с такъв революционен манталитет, вече не би могъл да се пребори с Бюрократичната класа, защото тя, не би го допуснала да се изкачи до върха, защото за нея това би означавало слизането и не в низините, а направо в гроба! Тези двамата Горбачов и Елцин имаха интелект и морал колкото да  лъскат ботушите на Сталин, а се хвалеха, че са успели да разрушат СССР и да върнат страната в световната капиталистическа система, но като суровинен придатък на Запада, каквато Русия е била преди 1917 година. Тези двамата престъпници много добре са знаели теоретично, че практически такива силни комунистически фигури, макар и единици съществуват и затова под диктовката на Запада, са ускорили смъртта на болния социализъм и на мястото на някогашната Диктатура на пролетариата въведоха диктатура на капитала, който им заплати за това убийство, което за тях беше за предпочитане пред ръкоплясканията на пролетарията. А капиталът, в собствен интерес си осигури и политическата власт чрез демагогия, политически трикове, подкупи, сплашване и фалшифициране на резултатите от изборите и всичко това облечено в маската на демокрация, многопартийност ,свободни избори и свобода на словото, за което са се погрижили буржоазните слуги  – социолозите, политолозите и журналистите които изграждат привлекателен образ на политиците и насочват избирателите в правилната посока и всичко за пари, за много пари! Лъжливостта на буржоазната демокрация е призната дори от такъв като Борис Березовски, който изтъква че на президентските избори 1996 година рейтингът на Елцин е бил 4% ,което означава неизбежно поражение. Олигарсите обаче дават на Елцин милиарди и превръщани в дребни подкупи на изборите се скалъпват почти 50% ! Всички са знаели че Генадий Зюганов е трябвало да спечели, но Елцин като настоящ за тогава президент и подкрепен от Запада, нямаше да даде така властта и при други обстоятелства щеше да  изпрати танкове, както през 1993 година. Това показва че при буржоазната демокрация, партията на трудещите се Компартията, не може да дойде на власт с избори, а само с революция!

   Българският социализъм беше почти копие на Съветския след войната. Възпитаният в сталински дух ръководител на БКП Георги Димитров ръководи държавата две-три години, но вече се беше разболял тежко и беше принуден да успокоява болките си с алкохол, заради който факт, злонамерените антикомунисти продължават да го набеждават, като алкохолик, без да виждат че през 1946 година на 64 години болестта го е била състарила така, че изглеждаше на 84 и след около две години човека почина. Наследникът му Вълко Червенков истински сталинист ,принципен човек, но наивен и недостатъчно прозорлив, не успява да прецени какъв хитър и коварен човек издига за негово протеже във властта, който по-късно с няколко хитри хода му отне цялата власт и го отстрани завинаги от нея.

  Тодор Живков под диктовката на Хрушчов застава начело на Компартията и държавата и както остро осъжда култа към Сталин добавяйки и култа към Червенков, успоредно започва да си създава собствен култ през годините, като единствен който е могъл да ръководи Партията и това го потвърждава при опита за преврат през 60-те години срещу него, когато набеждава превратаджиите, че са си въобразявали че могат да водят бащина дружина.  По аналогичния на Хрушчовия начин, Тодор Живков се справя много недостойно с доста по-интелигентни партийни лидери от него и ги премахва, като бъдеща заплаха за властта му . Ленинските принципи вече щяха само на думи да са на мода, а интелигентни знаещи и морални кадри нямаше да са му нужни за строителството на социализма, защото основната му цел, както се оказа впоследствие, беше задържането и укрепването на властта над народа, докато социализма беше на втори план. И поради тези обстоятелства социализма по времето на Живков започва да се движи по инерция, а не както някои след 10 ноември 89-та година го хвалеха, че бил успешен благодарение на Живков.  Напротив, социализмът се развиваше  въпреки него. Провалът дойде „благодарение“  и на послушните и некадърни ръководители около Живков избирани от него, и за които материалната изгода беше над всичко. Социалистическата икономика  имаше нужда от постоянно техническо и технологично обновяване, но инженерно-техническите кадри, които можеха да го сторят, постоянно бяха измествани от някой „свой човек“и социализма постепенно залиня. А когато дойде краят му, Живков с насмешка направи фундаменталното за  интелекта си откровение:“Социализмът се оказа едно недоносче“. Това твърдение от неговата уста звучи така, сякаш той е стоял отстрани на процеса и го е наблюдавал от разстояние, а в действителност той  е бил вътре в него, но не е имам мозък да го управлява – социализма, не властта! Младото поколение не знае как Живков завладява властта и елиминира със злонамерени нападки по – интелигентни и по-авторитетни партийни кадри от него, които със сигурност биха управлявали властта и социализма по-добре от него, защото тая сладка и хубава власт, той така я  беше  окупирал за 30 години и така я оплоди, че се роди това недоносче –  Живково недоносче!                                 

    Психологията на провала на социализма е триумф на психологията на капитализма!  Идеализмът, алтруизма и колективизма,  призвани да поддържат стремежа към общност,  в която да властва чувството за равенство и справедливост, загубиха борбата с егоизма, който навлезе в обществените отношения и обезсили социалистическата идея в съзнанието на хората. Личният живот на човека при  социализма, който е и материален и духовен, ограничен единствено от дохода и интелекта му,  след 1953 година започна да бъде подлаган на абсурдни норми и намеси, от страна на вече навлезли некомпетентни субекти в обществените институции на социалистическото общество. Вмешателството в личния живот от страна на обществени институции и обратно, намесата на лични пристрастия и отношения в обществените работи, вместо да бъдат строго санкционирани, продължиха  свободно и все по-явно и масово, да се налагат и проявяват, по всички етажи на йерархията, а това нарушаваше принципа на справедливостта в човешките отношения .Всяка неправомерна  интервенция в личния и общественият живот на хората, допускани и инициирани  от властта, накърняваше същността на социалистическата идея, а след като същностната идея започва да се опорочава отгоре, социалистическия организъм не може да издържи дълго това морално унижение и заболява психически, а впоследствие и физически си отива и на негово място се настаняват капиталистическите егоистично – материални отношения, съпроводени с постоянно напрежение между хората с което напрежение те свикват по принуда.

   При капитализма егоизма властва навсякъде и в обществения и в личния живот, докато едно малцинство алтруисти  и идеалисти, не могат да бъдат принудени да свикнат и продължават борбата срещу егоистичната природа . При социализма конфликтът между алтруизма и егоизма до голяма степен е преодолян, защото първият е на почит, а втория е подложен на строг контрол. В днешното капиталистическо общество, човешкият егоизъм се налага навсякъде, но само малцинство, от  около 10% могат да се похвалят, че са го реализирали и превърнали във власт и богатство и доволство от живота . Истински недоволните от капитализма идеалисти и желаещи да го премахнат, са също около 10% единствени борещи се срещу този строй! Такава е непроменимата природа и за крайно доволните и за крайно недоволните от капитализма, но докато първите уверено осъзнават икономическата си власт и чувството си за собственост от което произтичат всичките им  получавани удоволствия в живота,  вторите постоянно критикуват и роптаят срещу първите и постоянно се заканват да им отнемат завладяното  богатство и власт, но все отлагат тези си намерения! Но най-любопитни и интересни са мнозинството от 80% ,които още витаят в облаците на социалните въпроси, люлеещи се в мненията и настроенията си между двете гледни точки и е време  вече, да  паднат на земята и да разберат, че егоизмът е много приятен порив, но не и  като несбъднато желание за забогатяване носещо емоционални страдания и постоянни лицемерни и напрегнати отношения със себеподобните. Защото много малко хора осъзнават, докъде ги води това демократично, капиталистическо напрежение в живота им, в който в 7 дни в седмицата мислят за работа и за пари, а много често и реално работят толкова, за да добият някакъв материален стандарт, който ако дори фалшивия социализъм беше продължил, щеше много отдавна да го е достигнал и задминал количествено, при това на много по-високо качество на произвежданите от него продукти. Но пет – шест дневна работна седмица за  социализма, отдавна щеше да е анахронизъм, защото още 1985 година, всички социалистически страни бяха минали на 5 дневна работна седмица и се обсъждаше следващото десетилетие да се премине към четиридневна! И тук се пита в задачата, колко дневна работна седмица щеше да има сега, ако беше продължил дори фалшивия социализъм?!    Да не ви споменавам, че тогава не е имало понятие за“ AL „за да съкрати още повече работното време, но пък ни запълваха свободното време с американските фантасмагории на “ АLF“

 Егоистичната природа на капитала знае съзнателно само как да експлоатира хората, а и те несъзнателно, пак по вътрешен егоистичен инстинкт и с желание се  самоексплоатират по традиция. Тази капиталистическа природа знае и може само да граби и да огражда, да заплашва, да убива, да придобива собственост и власт и богатство и по този начин , събира и социално уважение и възхищение!?  След време вече остава  без значение, кой и как е придобил богатството си, и този  факт на забвение се отнася за 80% от обществото. Само идеалистите не забравят, защото животът им е отдаден на стремежа към равенство и справедливост, на основата на интелект, морал и честен труд, въпреки че заради това са повече обект на иронични подмятания, отколкото да предизвикват уважение и възхищение , но не могат да избягат от природата си! 

   Тук не мога да не си припомня  и крилатите фрази на един мой близък роднина който в разговорите, често ми ги повтаряше: „Биологията победи идеологията. От любовта по-сладко нещо е властта. Човешката природа не иска да поддържа равенство. Човекът иска другия да го превърне в роб, да му работи, а той да се чувства господар. Социализмът беше като един сън – мина и отмина.  Периодът на социализма беше Златния век на България.“

    Биологичната егоистична природа на човека надделя над алтруистичната и постепенно в героичното идеалистично общество се внедри друг чужд герой, който промени отвътре социалистическите отношения и накрая промени и строя!                                               

Този  вътрешен враг в  последното десетилетие на социализма   толкова убедително  се беше настанил и влияеше на цялото общество, че мнозинството от това общество вече не го възприемаше като отрицателен герой и явление, а напротив той му служеше за пример за подражание и следване, докато малцинството от идеалисти вече бе обект на подигравки и осмивания, и в тази социална атмосфера социалистическия строй се беше разболял безвъзвратно и без лечение умираше! 

    Вътрешният враг при социализма метафорично може да го оприличим на една тежка болест появила се вътре в човешкия организъм, или като един вирус който е възможно да е проникнал отвън, а може и да се е зародил вътре в организма и тези болести започват да увреждат органи и тъкани, а впоследствие  започвате да получавате тревожни сигнали или симптоми, без да реагирате на тях и накрая може да бъде унищожен целия ви живот без да разберете защо! Спасението на социалистическия строй, респективно на биологичния организъм на човека се състои съответно в поправяне  на нарушените принципи и лечение на увредените органи. А премахването на причините за възникване на тези нарушения и увреждания се състои в драстично изчистване на вътрешните врагове, които поразяват и двата типа организми  и то чрез драстични мерки срещу тях, след което, те сами ще могат да се възстановят, защото  си имат собствени здрави и здравни закони по които функционират нормално. Това е нагледно най- простата картина за пропадането на социализма, аналогично  за заболяването на човешкия организъм от тежка болест, защото и в двата случая, всички може да сме усещали, че е трябвало нещо да се направи, но го осъзнаваме и се сещаме да го направим, когато вече е късно или нищо не може да се направи! Нямаше да правя подобни аналогии, ако масово най-различни, не толкова интелигентни анализатори от цял свят в своите послания към настоящето и бъдещето, злоупотребяват в оценките си за истинския социализъм, убедено приписвайки му всички негативи от времето на неговото пропадане или тежко разболяване, което е некоректно отношение към читателите, който  има право и иска да разберат истината !                                                   

   Затова заявявам, че ако някой прави коментар, мнение и анализ на базата на вече фалшивия , тежко болен социализъм и приписва негативните страни и явления – симптоми от този период върху истинския социализъм, който е бил жизнен и в подем, ще означава, че съзнателно манипулира обществеността която и да е, или несъзнателно, напълно се е объркал и неговата оценка, ще е равносилна на диагноза на лекар, направена на тежко болен пациент и предписана на здрав човек! А моята диагноза за такъв лекар ще се съгласите разбира се, ще е диагноза за психично болен! Респективно и оценката, а и смело можем да твърдим, че и диагнозата на този който по аналогичен начин прави коментар и оценка на социализма, не би трябвало да се различава от тази дадена за лекаря! А пък спомням си, че по време на пропадащия социализъм се правеха от самите вече врагове с партиен билет, фалшиви и нереални оценки на действителната картина в строя, като се сипеха хвалебствени слова за просперитет на социалистическото строителство, а подобна политическа оценка, може да е аналогична на диагнозата на лекар, който съобщава на болния си пациент и го уверява, че е напълно здрав и в цветущо здраве ! Ако на тежко- болното общество и тежко- болния човек, поставяте положителна диагноза , ще означава, че въпреки че обществото има нужда от сериозни реформи, а човека от хирургия, вие не сте в състояние да ги извършите, защото дори да  сте началник , оказва се че имате само начално образование за управление, респективно в другия случай вместо хирургия, сте учили само козметика. И пак да подчертаем, ако на проспериращо общество  или на здрав човек поставите диагноза „общество в упадък“и съответно „болен“, то след като фактите показват че  обществото процъфтява, а човека  е  в цветущо здраве,  ще означава, че не обществото и човека, а вие имате нужда от лечение – психиатрично лечение! Защото, нещо не сте наред!?

   И в човешкото общество, и в човешкия организъм вътрешния враг винаги оказва и пагубно и погубващо въздействие и единствено разумните и нормалните хора са тези , които могат да му се противопоставят! Някогашният вътрешен враг в социалистическото общество,  в материален аспект, е вредил индиректно върху техническия напредък на средствата за производство (СП)  и морално като лош пример за подражание, но още не е бил навлязъл толкова зловредно вътре в предметите за потребление (ПП), а и вътре в човешките отношения, защото хората още помнят високото и здравословно качество на стоките и духът на искреното приятелство между тях. Сега в демократичния капитализъм, вътрешния враг е в свои води и ги няма тези лоши чичковци Ленин и Сталин, да му правят отчетност и контрол и да го наказват и затова той е влязъл безпрепятствено, като вредител направо в предметите на труда (ПТ) и в предметите за потребление(ПП). Този вътрешен враг в икономиката на капитализма, пряко е влязъл в предметите за потребление, като вредни и опасни съставки, под лъскави опаковки и ви трови биологичния организъм и живота ,  бавно , неразпознаваемо и неосъзнавано и ако успеете да „свикнете“ с тези отрови, може и да успеете  да  запазите живота си поне за малко, но не успеете ли, няма да успеете и да разберете дори от какво сте се разболели, а  и преждевременно умрели!?                                

    Единствените доктори които можеха да излекуват този болен пациент социализма  и да премахнат сегашната болната демокрация,  и при двата случая в полза на народа и във вреда на господстващата класа, бяха  Ленин и Сталин а и такива като тях, и ето поради тази причина, омразата внушена ви отгоре към тях е толкова силна и всички  коментари под различна форма срещу тях,  се обобщават и фокусират винаги в едно: Те са убили много хора, за да създадат и утвърдят една диктатура!?                                 

   На тези които твърдят това, ще им задам един  риторичен въпрос в една дузина направления, касаещи днешните недиктатурни , свободни и демократични времена и общества!                                                           

    В днешната българска демократична действителност  имало ли е и има ли? :                                         

 -застрахователни фирми, които ви изнудваха да се застраховате    .                       

  -банкери, заради  които загубихте хиляди и милиони левове.                                                 

  -политици, които ви обещаваха и нищо не изпълняваха.                                                       

   -политици които са откраднали държавни пари чрез различни държавни поръчки.       

    -съдии и прокурори, които са вземали подкупи, заради което сте загубили  някое дело.                       

    -измамници, които  с фалшифициране на документи са ви откраднали имота  .           

    -мошеници, които чрез не връщане на заем са станали кредитни милионери.             

   – телефонни измамници, които са ви измъкнали стотици и хиляди левове.             

   -бандити, които са пребивали възрастни хора за по 100 – 200 лв .                                       

   -сутеньори,  които са ви принуждавали и продавали като проститутки.                           

   -недостатъчно наказани автомобилни убийци по пътищата.                                             

   -поръчкови убийства.                                         

     Да не продължавам да изреждам защото не знам къде е безкрая на тези въпроси, а да ви задам малко по-лесен риторичен  въпрос : От тези изброени герои на демокрацията, дали ви се иска да убиете някого или да го изпратите на лагер или в затвора?  Ако отговорът ви е „Да“, ще ви задам, пак лесен риторичен въпрос: Дали е възможно и по времето на Ленин и Сталин да е имало подобни престъпни елементи останали от тяхната феодално – капиталистическа демокрация от преди 1917 година и които да са били за убиване лагер или затвор и то 20 пъти повече отколкото в нашата миниатюрна действителност?                                             

А пък ако някой ви разкаже или прочетете за зародилите се във фалшивия социализъм, вече бивши врагове с партиен билет и всякакви други новопоявили се престъпни елементи, какво са вършили във вече свободната от диктатура, руска демократична действителност, нашите герои от времето на началния период на демокрацията, а и от сегашни времена ще ви се сторят като светли ангели от райски небеса.                     

   Тук изниква въпроса-В кой от двата строя е възможно да е по-голяма престъпността? При капитализма ли, където е на почит егоизма и конкурентната борба и война за власт и богатства, или при социализма, в който комунистическата власт  се бори с вътрешния враг да наложи идеята за справедливост и равенство, но едновременно води борба и срещу егоистичната природа на мнозинството от хората. Въпросът не изглежда труден, но отговорът се оказва, че не е толкова лесен.    През целия период на социализма истинските комунисти си останаха малцинство, сред всички членове на партията, а заради реализирането на  светлата идея е било необходимо прилагането на нелицеприятните   наказания – убийство, лагер и затвор, като  не трябва да пропуснем да отбележим, че много от тези наказания са били недопустими и несправедливи поради фалшиви доноси и злонамерени действия на вътрешни врагове с партиен билет.                                         

    При капитализма навсякъде властва егоизма и ако предположим че той произтича от интелекта и трудоспособността на хората, то и доходът би бил според този интелект и труд, но това ще прилича повече на социализъм, а не на капитализъм. В действителността на капитализма обаче, егоизмът е насочен и се стреми към придобиване на максимална печалба, и е въплътен в човешките негативни черти – хитрост, измама, наглост и престъпност. На икономическия терен на капитализма се води постоянна конкурентна борба между икономическите субекти, които са врагове помежду си, но са приятели в уважението си към строя, защото чрез него осъществяват мечтата си да завладяват и богатство и власт, чрез споделеното задружно нарушаване на официалните и моралните закони, което е в основата  на  капиталистическото забогатяване и вие всички вече сте се уверили, че е точно така и както е в стария израз на Маркс и Прудон“В основата на всяко богатство стои престъпление“!

Официалните закони на правото са само теоретични форми или само маски на реалните закони, подчинени на правото на по-силния! Егоистичната природа на капитализма се реализира като престъпление в икономиката увеличавайки количеството и намалявайки качеството на продукта, като с първото си въобразявате че сте си увеличили стандарта, докато с второто разбирате, че сте си създали само илюзия за стандарт, ако все пак способността ви за разбиране надделее над въображението ви. Убедеността че егоизма в условията на капитализма може да се реализира само с престъпления, произтича от отсъствието на истински народен контрол и отчетност, защото самите държавните органи са подчинени на егоистичния капитал и съответно държавния контрол е обратно пропорционален на егоизма на икономическите субекти и естествено е антинароден и забележете в условията на официално провъзгласена, но реално  – фалшива демокрация( народна власт?!)        А  такива субекти които, предлагат на народа нискокачествени и вредни продукти в голямо количество и не са подложени на народен контрол, съгласете се,че можем спокойно да ги наречем врагове на народа!       

   Наистина не се оказва толкова лесен отговора на привидно риторичния въпрос в кой строй може да съществува повече престъпност. Все пак е важно да уточним, че става въпрос за периода на истинския социализъм от времето на Ленин и Сталин, където истински са се борели с престъпността само малцинство истински комунисти, а сега при капитализма единствено истински се борят, пак едно малцинство от идеалисти и това само привидно предполага потенциално равенство на престъпността в двата строя, но реално, това определя само равенство на тези които се борят срещу враговете на народа и в двата строя. Но каква е реалната престъпност в двата строя? Във фалшивия социализъм престъпността макар и прикрита, се увеличава, докато в истинския социализъм е намаляла, защото във фалшивия вече не се прилагат, както в истинския строгите три наказателни мерки    и логично отсъства и страхът от наказание    и „благодарение“ на това отсъствие, егоизмът увеличава склонността си към престъпление!   

     Фалшивият социализъм се оказа преходен етап към капитализма, при който тази увеличена прикрита престъпност вече напълно се легализира.   А щом е възможно една намаляла до минимум престъпност, следствие на премахване на най-строгите наказателни мерки, да се увеличи, това ще означава че при истинския социализъм съществува понятието потенциална престъпност и която разбира се  единствено благодарение на тези наказателни мерки, не се превръща в реална. И егоизмът, който винаги е готов да премине в склонност към престъпление явно се оказва, че е присъщ на всяка човешка природа, но в началния около 15-годишен период при поставяне на основите на истинския социализъм,  е бил силно притиснат, за да може реалната престъпност да се свие и да премине в потенциална, с тенденция при един по-дълъг, поне 50-годишен период, да изчезне напълно, докато при капитализма реалната престъпност при господството на егоизма не може да има никаква оптимистична тенденция  .  Мисля че би трябвало да се изяснило и  сте разбрали, че и при двата строя има достатъчно врагове на народа, към които да бъдат прилагани трите наказателни мерки – смърт, лагер и затвор, което  потенциално изравнява престъпността в двата строя.    Но реално има една съществена разлика!

   Потенциално престъпността и в двата строя е почти равна  и в двата строя срещу престъпността се бори едно малцинство от истински комунисти, или от идеалисти, но докато при социализма истинските комунисти са на власт и реално прилагат наказателните мерки и то главно в  истинския социализъм, то при капитализма малцинството от идеалисти, стои на най-ниското ниво в йерархията и няма реална власт да приложи наказателни мерки, от което следва категоричния извод и отговор на  въпроса  къде е и то в пъти по-голяма престъпността!?! И това за всички нормални е очевадно!  Тук е и отговора на на въпроса-„Дали ви се иска…?“ когато вашият отговор е – Да ! Но трябва да ви разочаровам предвид описаните факти и обстоятелства, защото реализацията на вашето искане ще е – Да, ама Не !                   

    Не си мислете че съм забравил коментар ако отговора на въпроса „Дали ви се иска…?“Ако отговора ви е- Не! Даже с нетърпение го чаках, за да ви обявя за хуманисти, но най-вече искам да ви обявя за истински демократи!    Но пък вашите политически врагове Ленин и Сталин биха се притеснили от вашия отговор и биха се почувствали като убийци и биха пуснали на свобода тези невинни души, за да могат на воля да си вършат демократичните дейности, съобразени с европейските ценности, които явно и естествено вече сме свикнали да ги виждаме и понасяме в нашата родна демократична страна  . А и аз следвайки примера на Сталин, бих се притеснил от отговора ви, но повече бих се притеснил за вашето здраве –  психичното ви здраве! Но пък бих ви успокоил, че това психично здраве е напълно нормално за психиката на много от вас, възприемащи днешната капиталистическа демократична действителност като напълно нормална!?       Тези обаче, които не са свикнали напълно с тази фалшива демокрация, или не искат да свикнат, вероятно са луди, па макар и единствените останали свестни,… и човеци! А за мнозинството, които не са между тези луди и които са свикнали с тази действителност и вярват във властовите институции, които са им я наложили ще припомня два анекдота цитирани от книгата на Лъчезар Стефанов „Теория на измамата“:

   Първият е анекдота за венецианския търговец. Той бил пленен с кораба си от пирати в Средиземно море. Пиратите като всички пирати въобще не се церемонили с търговеца взели целия кораб със стоката му, а него продали като роб в Египет.                                                         

  Венецианският търговец осъмнал прикован към веслото на една галера. Барабанът отмервал ритъма на веслата, а бичът на надзирателя плющял в такт с него. Писъците на робите са се носили над водата чак до Италия.                                         

След няколко дни по стара традиция на галерата се качила врачката на фараона. Тя се приближавала  поотделно до всеки и отговаряла на въпросите му. На един съобщила че баща му е починал, на друг че жена му се омъжила и така нататък. Когато стигнала до венецианския търговец той вдигнал глава и казал:                                   

   -До скоро аз бях богат и разглезен от живота човек. Виж сега в какво положение съм изпаднал. Имам само един въпрос: колко още ще продължат моите мъки?           Врачката се замислила само за секунда и уверено отговорила:                                            -Още 40 дена.                                                        -А след това, какво ще стане след това?-извикал обнадежден търговецът.                     – След това ще свикнеш!-казала тя и отминала.                                                               

  Втория анекдот е за младата бездомничка в Ню Йорк.    Гладна и самотна тя срещнала в мразовитата нощ  Дядо Коледа и започнала да го моли за помощ. Дядо Коледа я попитал за името и погледнал в торбата си. След малко намерил плик с нейното име и извадил от него чек за 1000 долара. Зарадвана бездомничката посегнала към чека, но Дядо Коледа и обяснил че за такъв щедър подарък ще трябва да се отблагодари като му направи една „услуга“ в съседния вход.                                                       

  Бездомничката нямала друг избор и приела и след като свършили си поискала чека .           

    -На колко години си хубавице?-попитал я добродушно стареца закопчавайки панталона си.                                                 

   -На 28!-отговорила тя.                             

   -На 28? И все още продължаваш  да вярваш в Дядо Коледа?                                         

      Примитивната историческа мисъл обвинява Ленин и Сталин във всякакви грехове, но историческата логика ги  определя като най-големите личности на 20 век! Вижте какво е казал най-големият антикомунист Чърчил за най-големия комунист Сталин по повод на 80-годишната от рождениято на вече покойния съветски лидер в Камарата на общините: –    „Сталин пое Русия с рало, а я остави снабдена с атомно оръжие … Сталин беше човек с необикновена енергия, ерудиция и непреклонна сила на волята, рязък, жесток, безпощаден, както в работата, така и в разговор, на когото даже аз, възпитания тук, в британския парламент, не можех да противопоставя нищо … Той единствено сам пише статиите и речите си, и в неговите произведения винаги се чувстваше колосална сила. Тази сила на Сталин беше толкова голяма, че той изглежда неповторим и изпъква ярко с ръководителите на държавите за всички времена и народи… Когато влизаше в залата на  Ялтенската конференция, ние всички, като по команда, се изправяхме . Не! Каквото и да говорят за него, историята и народът никога не забравят такива! „.             

  А аз трябва да ви заявя, че тоталитарния социализъм е висша наука и в сравнение с него демокрацията може  да бъде определена само като „безпросветна! “ Най-големите привърженици на демокрацията  едновременно и на либерализма и пазарната икономика, като Фридрих Хайек  са намерили много грешки в социализма, но не го подценяват, вижте как: Колкото по интелигентен беше образования човек, толкова по-вероятно беше той или тя, не само да бъде рационалист, но и да се придържа към социалистическите възгледи. Колкото по-високо се изкачваме по стълбата на интелигентността, колкото по-често разговаряме с интелектуалци, толкова по-вероятно е да се срещнем с социалистически убеждения. Рационалистите имат склонността да бъдат мислещи и интелигентни, а мислещите интелектуалци са склонни да бъдат комунисти!

   От всичките „грешки на социализма“ естествено най-голямата се оказа , че е психологическа -свикването с хубавото на социализма, при което много хора се бяха разглезили и самозабравили внушавайки си, че живеят върху „летящо килимче“ без мотор и това се оказа „фатално самонадеяно“.  Защото по-лошия вариант от свикването с лошото, при което всяка промяна е към добро, е свикването с хубавото, при което промяната винаги е към лошо  –  за обществото като цяло! Социалистическият строй може да има много грешки, но не е грешен, като капитализма!

 

      Трябва да разсеем някои митове около Ленин Сталин и еврейското присъствие в революцията и във властта.                               

  Сталин като истински и може би единствен най-добър и верен ученик на Ленин, отлично е разбирал че трябва стриктно да се спазват и прилагат ленинските принципи на партиен живот, а в онзи период е било необходимо  безкомпромисно да  приложи и принципа на Вожда/ Водача ,срещу принципа на мнозинството от останалите авторитетни фигури от Политбюро, светещи все още с отразена ленинова светлина, след като и отдавна е знаел убедителния повод много тясно преплетен и с причината   за тяхното елиминиране. Вижте поводът за какъвто по-добър от него, Сталин не би си и мечтал:  Вече  ви споменах че в навечерието на октомврийския преврат  и Каменев и Зиновиев   и даже и Троцки са били против вдигане на въстанието  срещу Временното правителство. Какво означава това и  най-важно какво би последвало без въстание?!    Ако малката ленинова партия не вземе властта с въстание, при едни нови избори се затвърждава демократичната власт, пак начело с Керенски, който е имал властнически манталитет, за което свидетелства желанието му да се срещне с Ленин, за да получи неговата подкрепа отляво. Ленин обаче, който е с манталитета на Вожд / Водач, което Керенски по онова време, не е могъл да знае, категорично му е отказал среща и от позицията на този си манталитет  с присмех го е определил много точно като безсмислен за революцията „Герой на деня“. Нали не може да си представите исторически и политически, как един буржоазен, макар и социалдемократически активист, може да бъде подкрепен от Вожд или Водач в главата на когото вече ври предстояща Велика руска революция!             

Ленин не би подкрепил Керенски, но дали евреите Троцки, Каменев и   Зиновиев биха го подкрепили?- Да, защото техния манталитет не е бил на безкомпромисни революционери, а повече са приличали на революционери – службогонци. Тяхна подкрепа за Керенски убедително би се засилила и от признателността, която са изпитвали към него, защото съвсем наскоро, той е бил предприел успешна законодателна инициатива срещу антиеврейското законодателство в Русия . Иначе тримата отлично са знаели, че Лениновата партия, въпреки че е била болшевишка е била меньше ,спрямо останалите партии в парламента и не може да дойде на власт с избори, и отказът им от въстание, показва пълна безотговорност спрямо техния съратник Ленин и спрямо революцията, но пък са имали пълна гаранция, че с въстание или без въстание, като властогонци ,те ще могат да се наместят във властта, докато Ленин без въстание- не!   

   А сега от съвсем човешка гледна точка се замислете, дали е възможно, тези високопоставени по това време  евреи, да са изпитвали завист или комплекс спрямо интелекта и авторитета на Ленин, който при едно успешно въстание, би скочил още повече, и което  чувство те биха успели да преодолеят, само при неосъществяването му  . Но  пък от революционна гледна точка е било възможно, техния отказ да е мотивиран и от политически страх от провал и непредвидени последствия,  а и от поемане на отговорност, което при всички случаи съзнателно или несъзнателно, накърнява приятелските отношения и е насочено срещу авторитета на Ленин, докато авторитета на Троцки Камен и Зиновиев остава същият. Но пък  популярността им може да се повиши в новата социал-демократическа компания на Керенски, а вече бившият им приятел Ленин може да ги наблюдава от някоя колиба или зад решетки!? Сриването на авторитета пред масите, не е било най-важното, което Ленин е щял да загуби, а пропускането на Историческия Революционен  момент на Столетието, очакван от масите и заради което е бил бесен:“Страхуват се да победят“. „Те повече не са мои другари“. Ленин е настоявал да бъдат изключени от Партията и само силното желание и емоция за незабавно извършване на преврата, са подтиснали този порив за по-късни времена, които за съжаление за него вече не са дошли. Сталин мълчаливо обаче е наблюдавал тези личностно  – исторически конфликти и не ги е забравил, за да ги възкреси десетилетие по-късно, и да  им ги припомни на тримата, едновременно обосновавайки се пред историята, че за строителството на социализма са му нужни  напълно верни и безкомпромисни най-близки съратници!                                                               

   Тук изпъква още един от митовете, че Сталин е мразил и ликвидирал най-много евреи. Не, принципно той е премахвал само такива, които дали явно, дали задкулисно, по някакъв начин са пречили на  социалистическото строителство и тъй като евреите са били процентно най-много в партийния апарат, се създава такава  илюзия -„най-много“ . Вижте какво е писал в статията“За антисемитизма“(30.  11.  36г)-„. Антисемитизмът е изгоден на експлоататорите , като гръмоотвод, който избавя капиталистите от удара на трудещите се.  В  СССР антисемитизма се преследва най-строго със закон, като явление дълбоко враждебно на Съветския строй   . Активните антисемити се наказват по закона със смърт“!

   И тук пак да ви припомня, какво най-важно е означавало за историята, тримата най-близки саратници на Ленин да изневерят в най-важния момент, на най-важното дело  : Гласуването против въоръжено въстание означава гласуване за Керенски и за демократична Русия, и вече нямаше да сте чували нито за Ленин, нито за Сталин, нито за СССР, а да не говорим че след 1941 година нямаше да съществува и такава държава Русия, защото Хитлер щеше да я е превърнал в германска колония какъвто му е бил плана за разширяване на жизненото пространство на Третия райх!   Нали правите разлика между Османска империя и Третия райх?! Ако си въобразявате че тази „Велика сила“- Русия която едва се е справила 1877-1878 година  с „Умиращия човек край Босфора“, би могла да се справи и с най-мощната армия в света  тази на Вермахта, сте в дълбока заблуда, защото единствено само Съветската армия успя да спаси Русия, а и цяла Европа, защото Ленин и Сталин бяха превърнали, и то само за около 15-20 години изостаналите феодални  губернии  в мощна Индустриална държава ! А иначе враговете на социализма и СССР продължават да злословят, как през 1917 година, били загубили добрата стара демократична Русия. А да ги попитам, да не би тези добри стари руски богатири около царя, не са били малко позакъсали, че са продали почти цял континент от територията на Русия за жълти копейки!? О-о, да не би да плачат, че са загубили Алясковата  Русия!?     Не не, най-вероятно е да се загубили другата  Петроградската Русия, на великите царе и на феодалната романтика на дървеното рало, и на безшумното спокойствие на пълното отсъствие на машиностроене! Но пък в тази Русия е имало  разцвет  на банковото и застрахователното дело, за които този невъзпитан  интелигент  – Ленин, измислил обидното наименование -„най-паразитната форма на капитала“! По-късно същия този лош чичко с каскет, така присърце е възприел тези спекулации за спекулативния капитал, че когато дошъл на власт, най-нахално настанил своите професионални революционери от Ч К в сградите на същите тези банкови и застрахователни дружества на“ Любянка „Абе тия лоши руски комунисти, как може така да унижават най-почитаните и уважавани в демокрацията капиталисти  -банкерите и застрахователите ?!                       

    Д – а , мисля че разбрахте, каква колосална загуба за цяла Русия е щяло да предизвика невдигането на въстание, „благодарение“ на евреите. Тук трябва да ви заявя и да ви подчертая, че това Октомврийско въстание е вдигнато преди всичко, единствено благодарение на Ленин,  и не случайно по-късно Троцки споменава:“Ако по това време Ленин не е беше в Петроград, въстание нямаше  да има!“. Изобщо и в цялата революция, мнозинството от евреи не могат да заместят интелекта, както на Ленин, така и на най-добрия му ученик  Сталин, защото количеството трябва да притежава и революционно качество, за да се извърши този качествен скок в обществото! Евреите в цялата елитна революционна общност по това време са били мнозинство и твърде вероятно да са били и много добри служители в революционните преобразувания, дори и някой от тях да са притежавали и лидерски качества, както въпросните трима, но пълноценни качества на Водачи са имали само двама, извън еврейската общност- Ленин и Сталин! Толкова много евреи в революционната общност, само привидно създава впечатление, и то пред повърхностните анализатори, че Руската революция е еврейско дело, защото илюзия е, че грандиозна революция може да се извърши от служители, а не от Водачи или Вождове.     

 Когато обаче в процеса на революционните преобразувания след 1917 година „служителите“ започват да превишават самочувствието си и самомнението си, и да се изживяват като равни с Водачите поглеждайки дори скрито и пасивно към най-високия им пост, възникват вътрешни психологически конфликти, при които Водачите със по-висш интелект, са принудени срещу принципа на мнозинството около тях, да наложат по-силния интелигентен принципа на Вожда / Водача, за да не се допусне заден ход на тези революционни преобразувания и най-вече да се спаси самата революция.                         

    В последните си пет години от живота, докато е все още здрав Ленин е преценил, че най-близките му саратници Троцки Зиновиев и Каменев, нямат толкова задълбочени знания и умения да ръководят вече очертаващата се огромна държава.  За разлика от тях тримата, Сталин въпреки че в този период не е имал особени ораторски прояви, задълбочено е чел произведенията  на Ленин и напълно  е възприел  неговите тези, и по-късно стриктно е спазвал ленинските принципи за успешно строителство на социализма. Ленин с гениалния  си ум и интуиция е оценил отличната теоретична подготовка и безкомпромисния характер на Сталин,  и още приживе го е обявил за Генерален секретар на Партията и в последствие, след смъртта си се е оказал прав в преценката си. Но защо Сталин така безмилостно по-късно се е справил с тримата най-близки саратници на Ленин, след като те по никакъв начин не са били в класическия случай вътрешни врагове с партиен билет и това е поредния мит, че бъдещият вожд е трябвало да се освободи от авторитетната стара ленинова гвардия.   Да, била е ленинова гвардия, но причината за да ги елиминира, не е авторитета им, който би могъл да го засенчва, а злоупотребата им с този авторитет, което е могла да се прояви и то фатално, на основата на избирателния закон със заложен в него принцип на мнозинството. Този принцип  е създавал реална заплаха за поста на Сталин като генерален секретар, при реална способност и възможност за еврейско обединение срещу него, и на фона на лениновата  преценка за недостатъчна компетентност и управленски качества у неговите близки еврейски саратници и напълно оправданата сталинова мнителност,  било е задължително от страна на Сталин, да се справи с еврейската революционна опасност, при която при евентуален управленски еврейски авторитет, самата революция и социализма, биха загубили авторитет!                                                           

  Но най-големия мит за Ленин се оказва че германците му били дали  пари да предизвика революционен пожар в Русия и да я обезсили, след като в задния им двор вече е започнал да гори подобен пожар.       Да, за една революция  пари са необходими, но повече  е  необходим  интелект, какъвто е притежавал само Ленин! Да не си въобразявате че Ленин е плащал на войниците и селяните да го подкрепят в действията му срещу властта?  Не, не, Ленин пари не раздава, но има достатъчно интелект и с два ефектни декрета, е имал тяхната подкрепа при превземането на властта, а след това са последвали редица интелигентни действия  и със сериозен риск за живота му! Парите не могат да заместят интелекта и живота! Някой злонамерено тук ще вмъкнат, че Ленин и Сталин са излъгали тези, на които се раздали земя чрез декрета, но аз ще им набия в главата, че тези  са се заблудили в характера  и същността на революцията.       Ленин и Сталин не са извършили буржоазна революция заради  отделни частни собственици, а  социалистическа революция заради цялото общество !                                                                                                      „Тоталитарната общност“.         

   Накрая не трябва да пропуснем и световно популярната заблуда на един много известен френски полито-философ, но преди всичко аристократ, определено привърженик и певец на демокрацията в Европа преди времето си, и не случайно първата информация, която ще откриете за него е, че е бил министър на Европа! Един  аристократ през 19 век каква връзка е могло да има с демокрацията освен фалшиво – повърхностна, но затова пък е имал родово наследена ненавист към тоталитарната власт за народа, но любопитно е, че я е виждал да възникне и да се осъществи в Америка. Объркал се е като много други след него а и не е схванал тоталитарния смисъл на понятието за равенство защото е написал следните красиви фрази които не са верни:                   

   „Американците са толкова влюбени в равенството че биха били по-скоро равни в робството отколкото неравни в свободата“   

   Или се е самозаблудил или се е заблудил от извадената от контекст известна марксова теза, че социализма може да победи в най-развитите в икономическо отношение страни, защото и той е зубрил само популярни  цитати от цялостната му идеология. И въпреки че е разсъждавал върху проблемите в руската феодална изостанала действителност, изкривените му представи за бъдещето историческо развитие на света, не са му позволили да прозре проблясъците на бъдещите грандиозни социални промени в Русия. Защото феодализма и капитализма създават добри предпоставки за появата на всякакви политически и икономически субекти, но достигането до социализма изисква нов тип герои – водачи, високо осъзнати и интелигентни личности с непримирима омраза към установената от векове до днес, несправедлива подредба в човешките отношения и силна воля за коренна промяна на света! Алексис дьо Токвил не може да излезе от феодално капиталистическата си природа за да проумее появата на такива личности които да променят безкористно и добронамерено  този свят и  изпада в лесно опровержими  и лековато противоречиви твърдения в известните му строфи в трактата „Тоталната общност“. Вижте най-известния му пасаж:   

    „Ще се постарая да опиша новите белези с които деспотизмът може да се появи на бял свят. Първото което привлича вниманието е неизброимото множество от хора, всички равни и еднакви неспирно преследващи дребните и нищожни удоволствия с които да изпълнят съществуването си. Всеки от тях живее своя живот и е чужд на съдбата на всички останали; за него децата и личните му приятели са цялото човечество.   

    Над тези човешки същества стои една необятна настойническа власт, която изцяло е поела върху себе си задоволяването на нуждите им и опеката над съдбите им. Тази власт е абсолютна, неизменна, грижовна и умерена. Тя би приличала на родителската власт, ако подобно на нея целта и бе да направи от децата мъже ; но точно обратното тя се стреми да държи човешките същества в състояние на вечно детство: тя няма нищо против хората да са весели и доволни при условие, че не мислят за нищо друго. Такава власт охотно полага усилия за тяхното щастие, но държи да бъде единствения творец и единственият съдник на това щастие; тя гарантира тяхната сигурност, предугажда и задоволява техните нужди, улеснява удоволствиета им решава основните им проблеми, ръководи труда им, регулира наследяването на собствеността и разпределя наследството: какво още й остава, освен да им спести нуждата да мислят и усилието да живеят?     

    Така с всеки изминат ден тя прави свободната човешка волеизява все по ненужна и по-рядка ; тя затваря волята във все по-тесни граници и постепенно ограбва човека от всякаква възможност да разполага със самия себе си. Принципът на равенството е подготвил хората за всичко това: той ги е предразположил да го приемат като облага.                                           

    След като успешно е уловила всеки член на обществото в могъщата си хватка и го е моделирала според желанието си, върховната власт слага ръка на цялото общество. Тя го обхваща в мрежа от дребни, сложни правила, подробни и еднообразни, през които не могат да пробият и най-оригиналните умове, и най-енергичните личности за да се издигнат над тълпата. Човешката воля не е прекършена ,а размекната ,превита и подчинена.

    Такава власт не унищожава, а осуетява съществуването;  тя не тероризира хората,а мачка умаломощава, задушава и затъпява народа, докато всяка нация не се превърне в стадо от покорни и работливи животни чиито пастир е самата власт.                       

      Винаги съм мислил че този вид умерено, мирно, кротко робство, което току-що описах, може да се съчетае по-лесно, отколкото обикновено се смята с някой от външните форми на свобода и дори може да се настани под крилото на народовластието. “                                                   

      Нека да тълкуваме токвиловите слова с нострадамовски блясък и с същата „убедителност“ на сбъдване .                   

    Вече съм обяснил разликата между понятията равни и еднакви и съм квалифицирал тези, които не могат да я направят, но тук не мога да разбера защо за автора нормалните удоволствия като хубава храна, хубава кола, хубава жена и т.н. са дребни и нищожни удоволствия, и какво нередно и недоумяващо вижда във факта, че всеки живее своя живот и си има своя съдба, и е най-близък със своите деца и лични приятели, след като практически човек няма как да е близък физически и духовно в пространството и времето, с всички останали хора от общността, които му остават чужди и като познанства и като съдба.                                 

     Тоталната власт била настойническа власт, която е поела върху себе си неизменната грижа за задоволяване на всичките ви нужди и да пази живота ви и съдбата ви, така сякаш сте във вечно детство, което единствено означава, че вие лично нямате да решавате никакви проблеми и сте  като като тези за които най-характерното е безгрижието- децата . Ако на някой не му харесва да е безгрижен, нека ми се обади.    Авторът уточнява, че в това безгрижие, не ви е скучно, а напротив в тази власт сте весели и доволни, което е желанието на всеки в личния си живот, а и при това положение,  дали ще мислите за нещо друго, което да промени това ваше настроение или да търсите причина за да промените щастливата си съдба?           

    Ако тази власт полага усилия за вашето щастие и постига целта, ще търсите ли да я замените с друга власт за същото, след като е логично и достатъчно една единствена власт да върши това. А тази  следващата благодатна редица от гаранции за цялостния ви живот, ви прави напълно спокойни, и ви спестява всякакви усилия за да живеете добре . Мисловният процес никога не може да отпадне и не може да отсъства особено в трудово – обществената дейност, освен автора два века назад, вече да е открил изкуствения интелект !?   Да, такава власт наистина би ви  спестила нуждата да мислите за всички биологични и лични нужди, но авторът с хитър наивитет заобикаля факта,  че човекът не може да загуби способността да мисли изобщо внушавайки ви удобният за тезата му новоприет факт, според който се превръщате в напълно задоволено, но безмисловно същество! Ако получавате  благата без да мислите че може и  да не ги получите, автоматично отпада и усилието да се борите и да живеете благодарение на тези блага.                                                   

      По нататък Токвил с ирония коментира, че е недопустимо принципа на равенство  да се приема като облага, защото продължава да възприема равенството като уравновиловка, с който смисъл този принцип наистина повече се явява като наказание. Е да във фалшивия социализъм уравновиловката беше наказание за целия строй, но в истинския социализъм принципа на равенството, беше облага за всички и единствено наказание за тези, които не приемаха да са равни в труда и в доходите, защото искаха да са по-равни от другите.! Наистина за съжаление, Токвил не е разбирал макроикономическия принцип на равенството, за да го разграничи от уравновиловката , и разумно да осмисли това важно философско понятие и на тази основа продължава да греши във философемите си.                                     

   С „желязната хватка с която тази власт е обхванала цялото общество“, авторът ни внушава пълен контрол и наблюдение върху целия обществен и личен живот , което беше характерно в периода на фалшивия социализъм, когато властниците изпитваха страх от народа, за да не загубят властта си и то основателно. Този страх при социалистически строй може да бъде основателен, когато властимащите са пренебрегнали принципите на социализма и са ги заменили с противонародни ,което предизвиква неминуемо недоволство, а срещу недоволството е нужен задължителен железен всеобхващащ контрол! Когато социализмът не е истински, той се налага изкуствено и силово отгоре и на естественото народно противодействие отдолу, неминуемо е необходим този железен контрол и наблюдение или токвиловата „желязна хватка“! Но ако социализма е истински и в него се прилагат ленинските принципи на отчетност и контрол, които не са заради властта, а заради благото на целия трудов народ, за такъв добре приет народен контрол не е необходима токвилова желязна хватка ! За съжаление, Токвил  не е предположил че може да съществува  истински тоталитарен социализъм, който да е различен от  фалшивия тоталитарен строй, и който не се налага заради тоталитарната власт, а се гради заради цял един народ, поради простата причина, че не е извоюван от материалисти, а от хора идеалисти! Защото сега виждаме в Токвиловата демокрация,   когато няма ленински контрол в обществото и над обществото, как всички плачат, но най-искрено плачат тези „отдолу“ че няма контрол, докато другите „отгоре“ също говорят, че плачат за контрол но това повече прилича на Ботевият „Смешен плач“!?                 

     След като тази власт чрез закони и правила е  осигурила живота на хората в цялото общество, какъв ще е този, който ще иска да пробива тези правила след като обществото на основата и благодарение на тези правила и закони му е осигурила благоприятни възможности да се издигне според труда! Или може би той ще иска да нарушава тези правила и закони, отхвърляйки принципа на равенството, но това вече ще е навлизане в сферата на корупционните схеми, което е допустимо при фалшив тоталитарен социализъм, и при съвременната  демокрация, където тези схеми важат абсолютно!   

   Тук се сещам колко абсурдно звучи термина корупция прикачен към най-големите „деспоти“ Ленин и Сталин, докато е напълно нормално – допустима, макар и прикрита, за демократичните германски и италиански премиери и особено френски президенти, сънародници на Токвил, при които, корупцията е традиция  . А какво да кажем за такива дребни демократични държави като България, където постоянно и навсякъде  се говори за корупцията!?   Но това е само на приказки и думи, а вие разбира се, не сте толкова наивни да вярвате на думи. Вие вярвате само на делата на“ деспотите „-Ленин и Сталин, какви ужасни неща са вършили па макар срещу врагове на народа!  Но вие не сте и олигофрени, за да не разбирате какво ви казвам!?                                               

     Не знам дали си зададохте въпроса след като според Токвил, тоталната власт е задоволила всички нужди на човека и това го е направило щастлив и безгрижен, как едновременно с това той се чувства смачкан, омаломощен ,задушен и затъпял?!   А, тук веднага ми изникна една асоциация от най-далечното минало, спомената в началния курс по философия  където Аристотел твърди, че чак когато задоволи жизнените си потребности, човек вече може да мисли и да философства от което следва, че Токвил опровергава древногръцкия философ, защото човек затъпял ,не може да философства, още повече да мисли, а и аз съм в неведение, каква синтеза да направя от токвиловата теза и антитеза!? Най-вероятно тезата на Токвил се отнася за истинския социализъм, а антитезата за фалшивия социализъм и за фалшивата демокрация, а нали си спомняте как определих такъв анализатор, респективно доктор, който изтъква чертите на болния социализъм и последвалата не по-здрава демокрация и ги приписва върху истинския и здрав социализъм!?!           

   Вече трябва да е станало ясно разминаването между самозаблуждаващото  се и заблуждаващото  обществото Токвилово разбиране на понятията деспотизъм и робство, с класическата социалистическа теория, практически приложена 100 години по-късно в действителността. Деспотизмът не е насочен и не се възприема еднакво към, и от цялото общество, защото за хората с изявена егоистична природа токвиловата концепция ще важи абсолютно, които в началото са преобладаваща част от това общество, но не са цялото общество докато по-малката част с идеалистична  човешка природа и тенденция, да се превърне в преобладаващо мнозинство, като мисия и цел на тоталитарната власт, ще се чувства доволна и безгрижна под нейното крило без усещане за деспотизъм.   От заблудата по- непреодолима е самозаблудата ,която е съчетана с тези външни форми на свобода, чиято най-ярка проява е капиталистическата демократична свобода на пазара, а тя така ви е заслепила ,за да не може да разберете, колко по-свободни сте били при тоталитарната власт, защото сега при народовластието ,пардон демокрацията, освен че ей другия капитал прикрито ви експлоатира труда и трови живота ви, но и вие с удоволствие неосъзнавайки се  самоексплоатирате ,самозалъгвайки  се, че сте свободни!  Не знам дали сте си задавали въпроса, какъв ли мотив са имали Ленин и Сталин и такива като тях, вместо като интелигентни хора, да си създадат една социалдемократическа партийка и да се наслаждават на партийно- изборните борби,  тръгнали да водят борба и война със 100% риск за живота си, за да установяват деспотична власт, при която не могат да крадат, и която  в началото истински се подкрепя и харесва единствено от едно малцинство от идеалисти и алтруисти.         

     Идеята за добро и справедливо неексплоататорско общество, реализирана чрез тоталитарната власт, допуска не само като необходимо, но и задължително прилагане на деспотизма ,но само към тази  част от обществото,  която иска винаги да е облагодетелствана и не иска да бъде равна спрямо онази другата по-голямата част, прегърнала идеята за социализъм , заради която тези велики личности са водили борба на живот и смърт!

Но въпреки всичко казано досега и въпреки че Сталин е бил признат за изключителен водач, както разбрахте и от най-големите и интелигентни антикомунисти, защо ли се е формирало такова ужасно мнение сред световната общественост за него!? Ами защото наистина е бил ужасен човек, но за демократи- антикомунисти, които са искали да са по-равни от другите и той ги е наказвал с принципа на равенството, и същите тези техни наследници сега, не престават да ви внушават това мнение за него чрез гьобелсово стократно повтаряне на една лъжа, под формата на 100 лъжливи книги против него, срещу една истинска пак за него! Може би повечето от вас не сте обърнали внимание на факта от началото на“ демокрацията“ досега, колко много книги свързани със Сталин са излезли на книжния пазар,  и не сте си задали въпроса защо толкова много, него рекламират вместо днешните демократични европейски лидери. Ами защото с толкова много скалъпени писаници за него, ви казват и внушават, че ако не вие харесва тази демокрация, наложена от европейските демократи, прочетете и вижте какви ужасни неща е вършил този диктатор в тоталитарно общество и естествено лъжите и заблудите по негов адрес са толкова убедителни, че вие им вярвате, приемате и се успокоявате, и вече свиквате с тази отвратителна демократична действителност. И трябва да ви уверя че вашето свикване, въпреки че е пропито с напрежение в психиката ви, най-важното за властта е, че доминира примирението, и тя е доволна от този факт и спокойна за стабилността си, защото в противен случай ако не сте приели тези заблуди за истина, ще означава, че се замисляте и осъзнавате че може би тези, които Сталин някога е наказвал, са същите, или от същата порода, които в сегашни времена,  и на вас ви се иска да бъдат наказани и то веднага и безкомпромисно ! А ако е така, значи вие вече сте станали опасни за властта, защото истината във вашата глава е пробила 100 -те лъжи, които  са вкарани в нея!? А и да ви припомня че лениново  -сталиновата тоталитарна власт е дошла за да изчисти феодалните и капиталистическите остатъци и да  установи едно ново справедливо общество. А нали  виждате сега какви феодали и капиталисти – грабители са се настанили в цялото общество и са завладели властта- парламента, правителството, съдебната система и МВР дори, защото те са им „изпълнителният комитет“,и които пред вас се представят под най-различна форма на сладкодумна „говорилня“,прехвърляйки си по този начин вина и отговорност в пространството  а и във времето, сменяйки различни по име , но еднакви по съдържание, партии във властта!? Плурализмът в мнението чрез създадената многопартийна система ви е заблудил, че това е най-интелигентната форма на демокрацията със заложен в него принципа на безпросветното мнозинство , което  налага мнения върху интелигентното малцинство, в резултат на което нещата в много голяма степен вървят зле и в много малка степен добре!?

Вижте и мнението за комунизма на най-ерудирания мъж на 19-ти век, привърженик на пазарната икономика, но и на държавното регулиране! Живял по времето на Маркс, но никога не е чувал за него-Джон Стюарт Мил :“Ако трябва да се направи избор между комунизма с всичките му недъзи и неизвестни и настоящото състояние на обществото (капитализма) с всичките му страдания, всички трудности големи и малки на комунизма, ще са нищожна прашинка на везните на сравнението!“

Самият Маркс би завидял на подобна възхвала на комунизма?

Е, както ви обясних че има фалшив социализъм, така сега вече виждате, че има и фалшива демокрация, която е по образец на американската демокрация, но още не я е достигнала по перфектност на изпълнението.

САЩ е най-развитата демокрация и освен че експлоатира демокрациите от целия свят е установила и перфидна вътрешно скрита форма на тоталитаризъм с осигурена пълна свобода на експлоатация и най-вече на самоексплоатация за всеки едновременно и скрита еднопартийна система но с две напълно открити и еднакви партии различаващи се само по наименованието които задкулисната управляваща олигархия от време на време сменя във властта. Но вие това не го виждате защото е задкулисно но пък много ясно виждате този който трябва да виждате че управлява президента без да подозирате че той е само говорител на управляващата олигархия!  САЩ е пример за фалшива демокрация но и еталон на тоталитарна власт служеща на най-богатата каста и това не е случайно защото не случайно във ФЕД са се събрали най-интелигентните макроикономисти в света и направляват световната икономика! Това разбира се може да прави само най-силна икономически и военно държава каквато е САЩ.

А защо пропадна СССР тоталитарната държава която можеше да ѝ противостои и дори да я задмине?!

Защото тя бе провъзгласена и призвана да служи на народа а това бе недопустимо за богатата световна каста!

И за ен ти път да повторя че великите личности ръководят великите исторически събития а СССР беше създаден от такива велики личности но те си отидоха и от това се възползва световната олигархия и чрез вътрешния враг унищожиха едно наистина с много труд и кръв създадено човешко общество!

Никой да не си въобразява че в сегашни времена няма такива личности и има но световната и националната олигархия ги следи наблюдава и тормози За да не могат да се появят на сцената и да установят отново историческо Велико човешко общество но те работят и при тези тежки условия и ако са наистина супер интелигентни ще намерят начин да постигнат целта!

 

Основни принципи на бъдещото социалистическо общество потъпкани по време на капиталистическата демокрация

1) Доминираща роля на принципа на водача/вожда над принципа на мнозинството, което все пак ще има право но на логично – аргументирано мнение.

Водачът/вождът задължително трябва да е специалист на най-високо ниво по политическа икономия съчетаваща дисциплините политически науки и макроикономика, които са определящи за интелекта му ! Той трябва да е специалист и по правни науки и етика определящи морала му  !

Водачът/вождът сам ще се появи на политическата сцена, изявявайки се в обществото навсякъде където е приет с разговори, изказвания, дебати и с това което е написал и публикувал. Така ще бъде подложен на критичната оценка и одобрение на не по-малко от 75% от гласуващото общество с което практически може да бъде пожелан и избран да ръководи това общество!

Освен демонстрираните интелектуални и морални качества той трябва да притежава силна воля за власт и да умее безрезервно да носи отговорност, защото ще притежава неограничена власт и ще носи неограничена отговорност със свободата си и с живота си пред цялото общество!

Водачът/вождът ще избере със собствената си прецизна преценка своите заместници-партийна група оформена като политическо икономическо техническо и социално бюро, които ще оглавяват отделните сфери или министерства.

Водачът/вождът ще създаде отряд от проверени от него хора за изпълнение на наказания и за поддържане на страх от наказание извън съдебната система и извън МВР !

Един водач /вожд и една партия ще стоят начело на  цялото общество обединено от общата идея на благоденстваща нация за да се преодолее разделението и актуализирането на обществото от многопартийна система.

2) Съдебната система и МВР ще бъдат напълно прочистени от вътрешни врагове на закона под тога и под пагон и най-вече ще бъде скъсана и пъпната връв с враговете с пагон или без пагон които ги управляват отвън !

3) Водачът/вождът ще има аргументирана законодателна инициатива и право на аргументирано мнение и вето върху всеки юридически казус по жалба на някоя отстраните в казуса за да се въведе справедливост в прилагането на гражданското и наказателното съдопроизводство и да се осигури напълно равенство пред закона !

4) Всички икономически субекти държавни и частни ще бъдат равнопоставени и подчинени на общ стопански план за да се преодолее свръхпроизводството на излишни стоки и услуги и разхищения на природни ресурси и загуба на работно време. Като начало работната седмица ще бъде четиридневна за всички, а с на влизането и усъвършенстването на изкуствения интелект който ще бъде централно контролиран и въвеждан в икономическите дейности ще се ускори процеса на намаляване на работното време и увеличаване на свободното време на хората, който е най-важния показател за стандарт на живот.

5) Равенството в заплащането на труда в максимална степен ще се осъществява на основата на количеството и качеството на вложения труд като най-високо платени ще бъдат инженерно техническите кадри особено тези достигащи до открития в науката и техниката. БАН ще трябва да се превърне в институция на най-високо интелектуално ниво и произвеждаща постоянно нови и съвършени средства за производство (СП).

6) Екологията ще е само държавна дейност и то с приоритет и тук ще са най-високите санкции срещу нарушителите защото замърсяването на околната среда и природата вредят на най-важните човешки същности- здравето и живота.

7) Образованието и културата ще бъдат подложени на коренно преустройство !

8) данъчното законодателство ще бъде насочено към стимулиране на труда чрез пропорционално данъчно облагане на всеки спечелен доход и ограничаване на неспечелените чрез труд доходи чрез прогресивно данъчно облагане. Последното е крайно наложително заради десетилетното накърняване на чувството за справедливост и за да се постигне равенство във възможностите вместо равенство в резултатите и никой да не получава несправедливо предимство по отношение на останалите. Най-ерудирания мъж на 19 век Джон Стюарт Мил казва:“не богатствата които са спечелени а богатствата които не са спечелени заради доброто на обществото ще трябва да бъдат поставени под ограничение и подложени на конфискационни данъци“. Така ще се нанесе удар върху властващия егоизъм, характерен за лидерите на партии от многопартийните системи с техните икономически подлоги от познатата близка и по-далечна демократична капиталистическа действителност, и за да се преодолеят егоистичните разделителни стремежи към надмощие, и да се наложи стремежа към общност и обединение на народа.

Няма да има никакви наказания за икономически престъпления от периода на капиталистическата демокрация даже напротив ще бъдат извадени от затвора подобни хора за да се възстанови равенството пред закона спрямо такива които не са влезли в този период заради подобни престъпления в затвора. Икономическите престъпления са били нещо напълно нормално за този период защото са му присъщи и не може да виним хората за нещо което им е осигурено чрез нарушаването на законите и е било масово и диктувано от властта надолу по цялата йерархия. Говоря само за икономически престъпления а потърпевшите ако не са компенсирани финансово ще бъдат компенсирани. Но от момента на установяването на новата власт водачът/вождът е обещал на мафията само светло минало но бъдеще само на светло!

Кой иска да доминира? -Този който граби богатство и власт и най-голямото му удоволствие е да парадира и демонстрира това пред останалите членове на обществото макар и прикрито зад маската на фалшиви обноски спрямо тях. Ако на вас ви харесва такова отношение това ще означава че вие нямате нужда от социализъм защото вие сте щастливо подчинен електорат и тълпа за господарите си, както магаретата за които господарите се грижат дотолкова доколкото да ги използват и експлоатират, а ако не са послушни да ги наказват с удари под пояса или под самара. Повечето от вас това отношение сте го осъзнали, но не всеки индивидуално може да се противопостави докато наглите които властват над вас са обединени в съюзи и партии и могат да налагат концепциите си удобни за тях и несправедливи за  вас.

Единствено водачът/вождът може да постави тези отношения под контрол и забрана и да ги превърне в човешки отношения, каквито всеки от вас заслужава!

По житейска традиция хората трудно възприемат истината изказана от един човек макар и интелигентен и склонни да вярват на маскирани лъжи и заблуди изказани от познато макар и ниско интелигентно мнозинство но обединено в съюз или в партия, който факт им внушава привидна убедителност. Трябва да ви заявя че не тълпата а личностите движат историята и прогреса и не случайно техните имена остават в историята или светят като пътеводни звезди начело на прогресивни движения. Замислете се върху въпроса  кого бихте предпочели   да следвате-един истински интелигентен или десет полуинтелигентни?! Ще ви припомня че преди пет века цялото човечество е вярвало в една световна лъжа и само неколцина са я опровергали и изказали истината заради която са били наказани с доживотен затвор и смърт от официалната политика католическа власт. Е сетихте ли се за кои ви говоря ? А разбрахте ли какво ви казах!? Да!?

 

 

 

Print Friendly, PDF & Email
Leave a Comment on Истината за социализма

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *