argumentind.eu

1. Тъй като обществеността е разделена в мнението си между „за“ и „против“ премахването на ПСА, искам да ви изтъкна няколко историко-правни аргументи за разумно разрешение на казуса.

На първо мяст  о, спорът се води около въпроса, дали този паметник е на страна окупатор или не – да поразсъждаваме по въпроса: Германската армия, която се е намирала на Дунава към март 1941 г., преди да навлезе в България, се е обърнала към управляващите в страната с думите (цитирам по памет): „Ние така и така ще влезем в България, но единственият въпрос е как ще ни посрещнете – като приятели, или като врагове.“

Дали това е окупация или не?!

Към датата 9.IX.1944 г. германските части почти напълно са се били изтеглили от страната и фактически не е имало практическа възможност за военни стълкновения със Съветската армия, с малко изключения край Видин.

След като разбират, че губят войната, германците са се изтегляли на позиции, от които да защитават и да запазят Третия райх поне в първоначалните му граници.

Обявяването на война на България от страна на Съветския съюз на повърхността изглежда, че е без повод и без причина и равносилно на окупация при факта, отсъствие на германски части в страната, но трябва твърдо да ви подчертая, че за всяка война винаги, задължително има причина. Защото от позицията на СССР, Англия и САЩ, чиято цел е била да прочисти Европа от нацизма, Съветският съюз обявява война на България като на страна – сателит на Германия, и навлиза, за да прогони реално, а не на доверие остатъците от германски части и да накаже германофилите, обявили война (под диктат на Германия, разбира се), на съюзниците – Англия и САЩ.

След като Германската армия е нахлула в цяла Източна Европа, логично е Съветската армия да е трябвало впоследствие да премине по обратния път – пак през цяла Източна Европа, и да прогони немците чак до Берлин. В този контекст за всеки здравомислещ ще изглежда нереално България да е останала във вакуум и да бъде заобиколена от Съветската армия. Защото, ако се беше случило това, германците щяха да си останат в страната, а сега  на мястото на ПСА в знак на почит пред героизма на Съветския войник щеше да стои паметник на Германската армия, в знак на възхвала на Третия райх, и нямаше да има русофили, съветофили, а и никакви евреи.

Това в случая е елементарната историческа логика, показваща, че навлизането на Съветската армия в България е било задължително и това важи и за другите страни от Източна Европа, защото ако Съветската армия беше спряла настъплението си до границата с Румъния, Словакия и Унгария, за да не я упрекват като окупатор, Третият райх и досега щеше да съществува.

Защото, въпреки че на Североизточния фронт са се водили ожесточени сражения в сравнение с територията на България, теоретично войната е могла да приключи на западната граница на СССР, тъй като немците вече са разбрали, че губят войната, и за да не загубят целия Трети райх, са били готови за сключване на мир. Практически обаче тази война не  е могла да приключи само с престъплението, започнало на 22.VI.1941 г., защото е било необходимо и наказанието на 9.V. 1945 г. в Берлин.

Това е накратко логиката на поведението на Съветската армия по време на Втората световна война и ПСА е знак единствено за героизма на Съветския войник по време на войната и няма отношение към никакъв друг период от историята!

Ако не се е изяснило докрай понятието „окупация“, можем да се допитаме до една съседна страна – Гърция, и нейните историци ще отговорят на въпросите: В края на войната през 1945 г. и след нея Гърция била ли е окупирана? Имало ли е десетки хиляди убити гръцки патриоти през този период, и бягали ли са много гърци към България?

На второ място- омразата и атаката срещу ПСА се засилиха след войната на Русия срещу Украйна.

Наред с това сред историците, и не само сред тях, се налага и антируското мнение, че в Руско-турската война от 1877-78 г. основна цел на Руската империя е била завладяването на „Проливите“, докато освобождението на България е само страничен резултат от войната, а и след това освобождение е последвала окупация.

От тези факти,  и от позицията на остро отричане на нападението на Руската армия срещу Украйна възниква от историческа и правна гледна точка въпросът: Не е ли редно първо да се премахнат руските паметници – „Цар Освободител“, „Руски паметник“, „Докторският паметник“ и „Александър Невски“, като по-омразни, а след тях – съветските, какъвто е ПСА.

Когато обаче се стигне до премахването на ПСА, би било добре да се допитаме и до Зеленски, защото тези войници, които стоят най-отгоре на паметника, не са само руснаци – поне един от тях е украинец (като втора по население република от СССР).

На този разрушителен въпрос държа да получа градивен отговор от компетентните общински власти и другите говорители.

На трето място- Като споменах за евреите малко по-горе, се сетих, че казусът може да бъде разрешен и с помощта на мнението на една трета, независима страна – и това са именно евреите, които имат отношение към Втората световна война, и особено е важно мнението на тези от тях, които след войната са напуснали България и са заминали да изграждат новата си родина Израел.

И тъй като ролята на цар Борис III за спасяването на евреите се оказа доста спорна за тях, сигурен съм, че биха отговорили безспорно на следния въпрос- Ако Съветската армия беше загубила войната срещу Третия райх, щяха ли да бъдат спасени българските, и не само българските, евреи. И според отговора на този въпрос, с цялото си уважение към тях, ги призовавам да изкажат мнението си „за“ или „против“ премахването на ПСА.

Ако вие, които налагате мнението на безумната тълпа, не се съобразите и не отговорите на въпросите ми, а прибързано прегазите с валяк историческата памет, бъдете сигурни, че историята се повтаря и рано или късно злопаметната съдба ще отмъсти на всеки валяк, преждевременно и скоропостижно!

Послеслов : Да ви припомня че начело на окупацията на Гърция е един от най-големите антикомунисти в Европа – Чърчил. А знаете ли какво му е мнението за Съветската армия – над двадесет пъти в „Мемоарите“ си е подчертал героизма на Съветския народ и войник !?! Българските антикомунисти обаче са „по – правоверни“ от „папата“ на антикомунизма Чърчил и трябва да се съобразяваме с тяхното „компетентно мнение разбира се“ ?!?

2.КАЗУСЪТ- ПАМЕТНИК НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ (ПСА) –   РАЗРЕ(У)ШАВАНЕ

 

Поредният символ на Съветската армия от Втората световна война , който гордо се издигаше в центъра на София, беше съборен и предаден на забвението.

Всички, които се изживяваха като защитници на ПСА, ясно са виждали през последните месеци , как застрашително се е издигало скелето, за премахване на паметника, но чак когато започна самото премахване, се сетиха да водят оживени дебати, спорове и коментари.

Вместо излишния спор по въпроса дали е демонтиране или рязане с флекс, могло е да се предотврати това издигане (на скелето), за да не бяхме станали свидетели и на падението пред саможертвата на воините, чийто паметник служеше за преклонение.

Демонтиране или рязане е аналогично на въпроса- Кое е по-хуманно-да разчленим един човек с хирургическа прецизност на съставните му органи или да го сечем с брадва- парче по парче ? Резултатът е един и същ, и за човека, и за паметника-няма го вече!.  Паметникът поставен в музей, се превръща в забравен спомен след загубване на функцията си – преклонение!

Още по-дразнещо в споровете бе, постоянно повтарящата се подмяна на периода, отразен в ПСА – Втора световна война, с окупация на СССР, спрямо България, сякаш това не е паметник на  войници, а на самия Сталин. Има разбира се връзка между героизма на воините и култа към Сталин, но празнодумците не я знаят, защото обичат повече да бърборят, а по-малко да четат и да мислят или пък изтъкват онова, което им е удобно, като го цитират извън контекст.

Аз обаче ще ги осветля с един истински факт от истинския период, отразен в ПСА: Веднага след войната, когато номенклатурците предложили на Сталин да го наградят с орден – Герой от  войната, той ги е отпратил с думите (цитирам по памет): „Нямам нужда от това, аз не съм герой! Герои са тези, които изнесоха войната на фронта- войниците и офицерите!“  Разбрахте ли кое е героизъм и какво е култ? Първото е реален факт от войната, а второто е налагано от такива, които се подмазват и се кланят на висшестоящия. Никакви аргументи на войната, героизма и саможертвата, не могат да бъдат опровергани, но българските противници на ПСА измислиха, че този масивен паметник, бил опасен за минаващите край него, като спестиха факта, че подобна опасност от паметниците в Европа е преодоляна с поставени обезопасяващи оградки.

Това празнословие по TV, въпреки че не можеше да спре разрушаването, постигна както винаги другия, по-важен резултат от подобни събития за политиците, политолозите и журналистите -поддържането на имиджа, който ще им е необходим за бъдещи предизборни изяви, като кандидати за власт и техни глашатаи. Защото паметниците могат да си отиват, но те трябва  да остават в общия властови двор чрез перфидно прикрита за публиката другарска критика, помежду си.

Позовавайки се на дебатите, два въпроса поставени от дясно, на които не последва отговор от ляво, ме предизвикаха аз да отговоря.

Говорителката на външното министерство на Русия – Захарова, по повод премахването на ПСА, се бе изказала, че : „България отново е на грешната страна и ще си търпи последствията“, което изказване предизвика възмущение с антируски характер.

Отговарям, че през целият XX век, българските управници, в коя война са били на правилната страна, че и сега да бъдат? И кога България не е изтърпявала последствия, със само едно изключение!

На вас, които сте забравили това, ще ви припомня, че Българската армия през 1944-1945г е воювала рамо до рамо с тези, които ги съборихте от пиедестала, а благодарение и на тях, България не е претърпяла големи последствия, заради грешната си позиция. А и още нещо да ви подчертая, че с изключение на символични военни части, в България не е оставала никаква съветска армия, която да окупира страната ни и да бъде издържана две години, защото целта й е била – Берлин!

Това пак са исторически спекулации на хора, които не разбират, че желанието на войника след толкова дълга и жестока война е не да окупира, а да се завърне у дома.

Да отвърна и на второто предизвикателство, подхвърлено в  ефир: че“ България „благодарение на СССР „, не е сред страните победителки.“

Тук ще отговоря математически точно: Във Втората световна война , няма страни победителки, а само една страна, победителка над нацистка Германия – СССР! И ако някой от професионалните историци или политолози реши да го оспори, нека ми се обади, за да го „матирам“ в два хода.

Отговор на въпроса за победителите още преди мен и с подтекст, са дали и са признали западноевропейските правителства, вероятно под диктовката на САЩ, като са се разграничили от Денят на победата – 9 май 1945 г. и са обявили същата дата за Ден  на Европа.

Неписаният подтекст на ЕС гласи : „Да, вие (СССР) сте победители и освободители над и от нацизма, благодарим ви! Дали сте някакви десетки милиони жертви, това за нас е статистика. Вие ще си ги помните, почитате и страдате, а ние на 9 май ще празнуваме!

А  пък, ако попитате една част от българите, те ще ви убедят, че никога и никой не ги е освобождавал от чуждо присъствие, защото те сами са се освобождавали. А имайки предвид темпа на стопяването им като етнос, предстои да се освободят, (и то пак сами! )от собственото си присъствие на географската територия, наречена България.

 

Не случайно бях подхвърлил че, преди ПСА, трябва да се премахнат всички руски паметници и така ще изпреварим историята, защото когато другите етноси в страната придобият мнозинство, те ще ги премахнат по разбираеми причини.

Изглежда в България, във властта и извън нея, са се надигнали и се изявяват европейци с комплекси на разрушението, които не са малцинство, а напротив, вече доминират, налагат мнения и действия! Всички тези комплекси се стовариха и върху ПСА, наблюдавайки и слушайки, с каква злоба и ярост режеха фигурите, парче по парче и безумни политици и политолози ги подкрепяха, а тълпата им ръкопляскаше.

А това бяха фигурите на хора, които са спасили Европа от „Кафявата  чума“, а  и за да могат тези , които крещяха срещу ПСА сега да празнуват  Деня на Европа!

Нали се досещате на това място, колко точно идват думите на Ян Хус: „Свещенна простота!“

Но аз ще ви припомня и едни думи, изказани по подобен случай, от нашият гениален писател Димитър Димов, които важат и характеризират с пълна сила тези вандали: „…Тя изпита зловещото усещане, че е попаднала в страна, където някой бе отключил и пуснал лудите на свобода, които от своя страна бяха взели по някакъв начин властта и в думите, и в действията на всички  имаше нещо лудешко и болезнено. Та това бяха луди!… Нима тя още се съмняваше, че не са луди?…“

Аз бях там и като един малък Давид, потърсих наоколо да намеря един камък и една прашка, но като се огледах, видях, че Голиат ме беше обградил отвсякъде, и разбрах, че съм загубил битката… Но все пак останах с надеждата за нови времена и… хора!

Никола Деянов