Според Шопенхауер най-великите творби на гениите остават винаги за тъпото мнозинство, като книга затворена със седем печата и са недостъпни за него. Най-пошлите хора, опирайки се на чужд авторитет не отричат общопризнатите велики творби за да не издават собственото си нищожество, но тайно винаги са готови да произнесат обвинителна присъда срещу тях и тогава с ликуване се изтръгва тяхната дълго сдържана ненавист към всичко велико и прекрасно, което винаги ги е унижавало. Гениалните произведения на науката и изкуството са напълно безполезни за простолюдието, те са предназначени за гениални хора. Подобни са възгледите на Ницше според който : „Човечеството е съставено от два вида хора : от една страна малка група избранници която единствена има способност да твори и разбира и от друга многомилионна тълпа чиято единствена задача е да храни избраните. “ Но това разделение при хората не е биологично детерминирано, а е социално обусловено и това бе разкрито от Карл Маркс :“ Буржоазията навсякъде където достигна господство разруши всички феодални, патриархални, идилически отношения. Тя потопи в ледената вода на егоистичната сметка свещенния трепет на религиозния екстаз, на рицарския ентусиазъм и на еснафската сантименталност. Тя превърна личното достойнство на човека в разменна стойност и постави на мястото на безбройните подарени и придобити свободи единствената безсъвестна свобода на търговията. Забулената с религиозни и политически илюзии експлоатация, тя замени с открита, безсрамна, пряка, бездушна експлоатация. Буржоазията лиши от свещенния ореол всички видове дейност смятани досега за почтени. Тя превърна лекаря, юриста, учителя, човека на науката в свои платени наемни работници. Буржоазията смъкна трогателно- сантименталното було на семейните отношения и ги сведе до чисто парични отношения. Движение и вечна несигурност отличава буржоазната епоха от всички предишни епохи. Буржоазията най-сетне или преди всичко създаде едрата индустрия и световния пазар и си извоюва изключително политическо господство в съвременната представителна държава. Съвременната държавна власт е само комитет, който управлява общите работи на цялата буржоазна класа и накрая – всичко свято се осквернява и хората най-сетне са принудени с трезви очи да погледнат своето положение в живота, своите взаимни отношения, защото капитализмът опълчи срещу себе си заедно с експлоатираните слоеве и ония творци, които са вярвали в илюзиите на буржоазната революция за свобода, равенство и братство, потъпкани от самата господстваща буржоазна класа. Звучи ви малко познато и анахронично – отсега нататък въпросът вече не е в това дали тая или оная теория е вярна или невярна, а дали тя е полезна или вредна за капитала, дали е удобна или неудобна, дали се съгласува с полицейските съображения или не. На мястото на безкористното издирване идват препирните на платени драскачи, на мястото на безпристрастното научно изследване – недобросъвестната угодническа апологетика. “ Природата на господстващата буржоазна класа се е разпростряла сред цялото общество и е обхванала и културата на това общество. Капиталистическата култура е предназначена да подпомага политическата борба на господстващата класа срещу силите на прогреса. В действителност капиталът организира серийно производство на псевдокултура, а в същото време честни творци опитвайки се да разкрият правдиви неща от живота достигат до съвсем неизгодни за капитализма разкрития и влизат в сериозен конфликт с внушенията на господарите на деня върху широката публика посредством различни сурогати на тази псевдокултура. Следва да отбележим че при толкова голям обем на продукция и при постоянната ритмичност с която тя се предлага на многобройната публика, ефектът на внушението не може да не е сериозен по размери и твърде отрицателен по характер. Маркс беше писал че :“ Културата създава и своя публика и затова производството създава не само предмет на субекта, но и субект на предмета“. Можем да продължим тази закономерност като обобщим, че капиталистическата култура създава мащабна продукция на идеи и фалшификати и художествени ерзаци, и едновременно създава и широка публика да се наслаждава и вярва на тези пошли произведения и да ги смята за образци на истинско изкуство. Псевдокултурата принизява продукта си до нивото на най-ниско интелигентните хора вместо истинската култура, която обратно – издига хората до най-високите ѝ образци. Тази култура не съдържа художествени стойности и не носи задълбочени знания за действителността, но не е и изолирана от интелектуалните постижения на съвременността, даже флиртува с тях заемайки позата на добре информирана персона. Тя може да ви прилича на полукултура, което математически означава 50% култура, но най-точно логически си е направо лъжекултура и продукцията и има единствено комерсиален характер както всеки продукт при капитализма, и тъй като е за широко потребление стоката е винаги евтина за разлика от елитарните предмети. Комерсиалният характер на тази култура предполага отсъствие на духовно облагородяване на хората, защото производителят няма за цел да задоволи духовните нужди на публиката, а да задоволи собствените си нужди, които разбира се съвсем не са духовни. С подобен род култура се постига и идеен и идеологически ефект чрез явни и тайни политически и аполитични теми, като замества естетиката с примитивното удоволствие на забавата и развлечението. Тук ще включим и Ленин : “ За да може изкуството да се приближи към народа и народът към изкуството, ние трябва отпърво да повдигнем общото образователно и културно ниво на народа. Що се отнася до зрелищата – нека ги има! – не възразявам. Но нека не се забравя че зрелищата не са истинско голямо изкуство, а по-скоро повече или по-малко красиво развлечение! “ Зрелището освобождават консуматора от интелектуално концентриране и напрягане на ума, необходими за проникване в истинските творби, като ги замества с общодостъпност и лесносмилаемост. Фалшивата култура предлага не познание, а илюзия за познание или направо небивалици далечни на житейската проблематика, които са средства за изолиране на публиката от важните въпроси на времето, за насаждане на апатия към реалните конфликти на живота, за дезориентация на светогледа, за поощряване на бездуховността и интелектуалния застой, за деградация на естетическия вкус. Сещате ли се кой най-реномиран и най-титулован български автор най-много бяга от действителността, и даже парадира с това, и Европа го отрупва с овации и награди?! Изредените цели и тенденции изглеждат привидно в страни от политиката, но по същество пак преследват политически цели. Производителите на такъв вид културни продукти се наричат занаятчии, които са производителни за разлика от талантливите и интелигентни автори, които са по-слабо продуктивни поради критичното си отношение към продукта на труда. Творчеството е трудна и бавна работа ! Понякога обаче обикновените занаятчии стремящи се да достигнат до нивото на сериозните творци се опитват да заемат нещо от стила им или направо да откраднат цели сюжетни схеми, но за жалост се оказва че не са в състояние да откраднат и таланта им. Занаятчията в културната сфера винаги работи по калъп, в който са съчетани бездарие и политическо невежество и неговите продукти предизвикват пресищане, отпадане и заместване с пореден ерзац и така в този “ адский вихър който няма спир “ се върти и консумира всичко от тази занаятчийска култура. Съвременната културна върхушка прилага тактика, като пуска все пак от време на време произведения с висока художествена стойност, като по този начин принуждава зрителите да изтърпят и целия останал поток от псевдохудожествени и политически- ретроградни сурогати. Това е културно явление в колосални размери на разпространение чрез милиони периодични издания от долнопробна литература и телевизионни и интернет излъчвания, да не говорим за безбройните реклами които тормозят отвсякъде и превръщат в бреме живота на обикновения човек. И наистина с мощното нахлуване на интернет в последни времена играйки ролята на една необходимост за окото и ухото, а от там и за мозъка цялата тази псевдокултура е прераснала в една принуда, от която няма начин да избягате, защото тя ви се натрапва и ви дебне отвсякъде. По този начин вече броят на посредствено мислещите хора доброволно или насилствено има тенденция към постепенно изравняване с броя на населението ! Това не е култура на народа, а е предназначена за него, и тя не се създава по поръчка на народа, а по поръчка на господарите му ! Обявяващите се за демократични социолози изтъкват, че винаги имате възможност за избор между различните концепции дефилиращи в различните медии, за да докажат, че не съществува идейна принуда, но само един дилетант в културната сфера може да си въобрази и самовнуши, че съществува свобода на избор ! Изборът е толкова привиден, колкото е и в сферата на продуктите за широко потребление. Може да наблюдавате войната в областта на рекламата между няколко известни препарата за пране и да си въобразявате, че имате право на избор като свободен купувач, но дали подозирате, че тия препарати са съвършено еднакви и се произвеждат от един и същи производител, който държи монопол на цялото производство и ви лъже с различни рекламни трикове. Но как обикновените хора да се сетят за това, когато милиони по света и у нас, уж зрели граждани не могат да разберат, че правото да избираш между леви и десни, между либерали и консерватори и между демократи и републиканци както при перилните препарати, не е право на никакъв избор ! Политическата пропаганда като част от псевдокултурата е наситена с псевдосъбития представляващи преиначени жизнени факти, при които се подменя истинската реалност с една поднесена като реалност лъжа. Изборните кампании и на запад и у нас са изпълнени с различни псевдомероприятия, целящи да представят политическите кандидати във възможно най-добра светлина – с тяхната отзивчивост към обикновените хора, с обичта им към децата и чувствителността им към възрастните хора. Спомням си преди доста време как един от кандидатите за президент на запад бе представен на зрителите в момент когато свири на пиано внушавайки на голяма част от публиката, че ще гласуват едва ли не за пианист, а не за президент, или по-точно публиката ще е доволна, че ще избира толкова духовно извисен човек. В предизборната кампания ръководителите на послушните медии чрез монтаж и филтриране на събития и факти ви натрапват удобната за властимащите гледна точка. Гласоподавателите по време на изборите са същите, които са и зрителите с елементарна взискателност спрямо телевизионните програми, чийто скучни предавания и емисии служат само за пълнеж. Пълнеж, който обаче като производствен процес е истинско разпиляване на ресурси, а като консумация е всекидневна необходимост от прахосване и загуба на време?! И това производство и предлагане на тези телевизионни услуги никак не възпитава, а напротив все повече затъпява зрителя! И наистина тази по-голяма част от публиката, която е предназначена да консумира културните заместители вместо истинска култура, не е по природа ниско интелигентна, а се превръща в такава в резултат на системни и планомерни действия за развращаване на вкуса, и което и пречи да се съсредоточи към сериозните социални и политически въпроси, а фалшивите културни продукти и служат само за убиване на времето. В това се състои идеологическата цел често пъти дълбоко скрита зад разнообразието на различните програми – цел която не е насочена към интересите на обикновените хора, а обслужва и осигурява постоянно господство на управляващата върхушка. Тази тенденция е изключително стабилна и това се дължи на безспорната сила на медиите включително и интернет да приспиват критичното мислене на публиката. С усъвършенстването на техническите възможности на медиите това въздействие непрекъснато се разширява и с това се налага една мода, един автор, един начин на живот и една политика ! Някога Дени Дидро беше писал : “ За да променя лицето на човешкия род, аз бих искал един твърде просторен театър!“ Днес този театър е факт! Той е толкова просторен че обхваща цялата планета. Въпросът е само кой и в каква посока се опитва да промени „лицето на човешкия род.“ Но нека предадем по-ясен и по-точен израз на този въпрос и го формулираме като отговор, който властва в обществото откакто свят светува : Господстващата върхушка винаги се стреми да държи в подчинение нисшите слоеве, като компенсира реалната им мизерия с лъжливи надежди и красиви фрази, с които приспива тяхната активност, а с празни обещания им осигурява надежди за бъдещо щастие, така както някога католическата църква е утешавала смазаните от експлоатация крепостни селяни с обещание за райско блаженство на оня свят ! И всички тези миражи се засилват и от условията в които ни е поставила същата тази господстваща върхушка – кризи, страх, безнадежност и войни които шестват по света, включително и заплахата от ядрена катастрофа. Вярата на съвременния човек в прогреса е дискредитирана и е отстъпила място на разочарованието и отчаянието, което го прави все по-беззащитен и изолиран вследствие на атаките за психологическо дезориентиране. Човек е сам сред тълпата и се усещат далеч от другите, с които има само повърхностни отношения и тази самота му е наложена отгоре чрез медиите и автори, които ги вижда но си остават за него винаги „хора без лица“. Не трябва да пропускаме и пагубната роля на безбройните литературни произведения, които насаждат отчуждение след като и те самите са плод на авторово отчуждение. Авторите вече не творят, а произвеждат стока за пазара, не постигат контакт с публиката, а си осигуряват само парите на публиката. Те изразяват не това което мислят, а това което смятат, че ще се хареса, не това което ще отвори очите, а това което ще ги затвори за да потъне читателя в приятната небивалица. Целта на тези които управляват литературното пространство е да поощряват автори и творби не които хранят духовно публиката, а тези които я тровят, за което вторите получават материалната си печалба, а първите са доволни от идейната и идеологическата си изгода ! Масово се създава продукция забавна и отморяваща призвана само да развлича, и понеже развличането е равносилно на отвличане на вниманието от действителността, то тези забави консумирани редовно и в значителни дози предизвикват не съвсем забавни последици изразени като огромни полезни енергии изразходвани на вятъра, който съвсем безпрепятствено се развява в главите на мнозинството от хората. Днешната култура въпреки че чрез насажданите от нея различни миражи играе роля на временен отдушник на натрупаното недоволство, едновременно се е превърнала и в трайно средство за обезвреждане на недоволните от постоянно налаганата теория за величието на частната инициатива, която се явява същинска възхвала на „етиката на егоизма.“ Монополистите на цялостната медийна преса стоварваща се върху общественото съзнание насаждат уеднаквяване на щастието с материалната изгода, подчинение пред богаташа и властимащия и глупашката вяра в лесното забогатяване- все норми на безнравственост, възприемани от невзискателна публика. Медиите като всесилна власт имат частен статут, доколкото имат частни финансови интереси но запазват националния си статут, доколкото трябва да ръководят и господстват над обществото с цел да го манипулират – културно-политически в интерес на политико- икономическата върхушка за постоянни времена ! Нарушаването на този механизъм на въздействие върху цялото общество ще означава разклащане на аморалните устои на настоящата система и присъщата и фалшива демокрация, с което би се допуснало навлизане на високо интелигентни и образователни елементи в нея способни да променят статута на псевдокултурните институции от национални в национализирани а това неминуемо ще означава фатална опасност за господстващия строй и господарите в него ! Но засега това условно наклонение е само едно мечтание в мрака !? Не виждате културния мрак ли ? Той е скрит сред помпозното величие на представителни речи и дежурни фрази, които като бляскави фасади ви заслепяват очите и замъгляват съзнанието за да видите и проумеете културното безсмислие на днешното звучене на лозунга “ Върви народе възродени !“. ВЪЗРОДЕНИ?! В сегашно време забравете Възродени. Не виждате ли мнозинството от народа ни са заблудени. Отвсякъде с фалшиви речи и игри са упоени. Наивно вярват – все обещават им промени. Водач ще се яви сред тези хора унизени. Той е способен да направи истински промени. Дано тез българи са вече родени, които искаме да видим Възродени !
