Наш скандален театрал беше се провикнал преди време – „Вън политиката от културата“. Отлично, даже много добре, но е трябвало и да уточни за кои важи, защото освен за тези, за които се предполага, че важи, мисля че повече важи за тези, от чието име е това послание. Актьорите в последни времена е по-важно добре да си оглеждат актьорската работа, отколкото да се опитват да се правят на важни по въпроси, за които са компетентни други, по-важни хора от тях. Същото важи и за някои културолози, но тук няма да коментирам „травматично – срамните“ свободни съчинения по темата ПСА на един от тях, който заблуждава обществеността така както народа се е изразил – „лъже като дърто кьосе „.
Но пък един известен синеок актьор е вложил цялото си емоционално въображение, за да тълкува исторически и идеологически българо-руско-съветските отношения и даже създал цял проект и го предложил на една високопоставена жена, която се оказа „най-лошият материал“ по терминологията на този, който я бе поставил на този висок пост, и притеснителното в случая е, че от подобен актьорско-кметски тандем могат да произтичат само разрушителни, но не и градивни идеи, както се оказа впоследствие.
Аз вече бях изложил достатъчно необорими аргументи по казуса „Паметник на съветската армия“ (ПСА), а след като прочетох тази скандална статия, се запитах какъв ли резултат ще се получи, „ако актьорите бяха политолози“, перифразирайки Уди Алън и най-добрия резултат, който се получава е – вън актьорите от политиката! Този резултат, разбира се, произтича от анализа на актьорския проект:
1. Като начало е необходимо да изтълкувам написаното върху плочата, поставена на ПСА: България е освободена от окупацията на нацистка Германия, започнала през март 1941 г. и завършила август-септември 1944 г., когато германците са избягали от настъпващата Съветска армия, заради което е признателността на българския народ, изключвайки, разбира се, германофилите, които не са били малко тогава, а и сега. Цитираните от автора на скандалната статия слова на Вазов, както са били актуални по неговото време, се оказват дваж по-актуални за сегашните времена, но положението на „българското племе“ и преди и сега определено не се дължи на съветските войници, както се опитва да ни внуши нашия актьор, а на нещо друго, което някога не само той, а и много други не са го научили в клас и затова им го оставям за домашно.
2. Изкуството на такива като споменатия тук велик опаковчик, един германски идеолог беше определил като безсмислици, за които се прахосват луди „пари за нищо“- „D.S“.
А терминът „гротеска“, прикачен към ПСА, характеризира безпогрешно точно грандоманските опаковки на Кристо.
3. Тук пък е изразена една мътна и незнайна актьорска мисъл от знаен актьор за незнаен съветски воин , чийто паметник бил по-мащабно издигнат от паметника на българския незнаен воин!?
Вероятно за по-мащабна война е издигнат и по-мащабно голям паметник, но по- вероятно е количественото измерване на исторически стойности да е довело до некачествени оценки. Защото е съмнително дали ако се бе смалил драстично пиедесталът на ПСА, актьорът щеше да се успокои и да сниши презрителната си надменност.
4. В коя ли история е прочел, че съветската армия е сразила българската армия и нация, а пък да не обясняваме какво се е случило с българската нация след „съветската окупация“ и какво се случва сега след „натовската окупация“ – вижда се само с просто око!
5. Поредната му хрумка е направо за патент -„за съхраняване на паметниците“, от който могат да се възползват не само в Европа. По неговата актьорска преценка всички паметници, надхвърлили половин век, са подложени на саморазрушителни процеси и е препоръчително да се подготвят за съхраняване в музеи. Е, това откритие ще е закъсняло за паметниците, издигнати от преди 100, 200 и повече години, защото те отдавна, според неговите думи, би трябвало да са се превърнали в руини.
6. Извън шегата и хумора ще трябва да поправя твърдението му, че с прибирането на частите от ПСА в музея изчезвал скандалът и ценностите се подреждали по друга схема.
Външният площаден скандал изчезва, но вътрешната омраза между привърженици и противници остава, защото паметникът е само повод, докато причината за подобни скандални страсти е в главите, и то в уморазрушените мозъци на привържениците на разрушителни идеи. Ценностите обаче не се променят у хората, които имат способност за правилна оценка на историческите събития. Ясно е какви емоции предизвиква у актьора ПСА, но не е ясно как е преценил и то математически, че са единици тези, у които паметникът предизвиква някаква емоция. Аз мога да му отвърна също математически, като му заявя, че вероятно тези, у които паметника не предизвиква никакви емоции, са нули, а знаете, че във всяка шега има и истина!
Принципно един паметник предизвиква емоция само у интелигентните и морални хора. Каква вина може да има един паметник, след като неинтелигентни и безотговорни лица с високи общински и държавни заплати са позволили на други неинтелигентни субекти да драскат, да скачат и да вдигат шум с дъски и да организират пиянски вечеринки пред ПСА. Нали не смятате, че такива хора могат да имат чувство за историческа памет, което да предизвиква и емоция у тях!?
7. Тук около въпроса „От кого е освободила Съветската армия България?“ е употребена такава унизителна и обидна терминология, че няма да я коментирам, а само ще задам риторичния въпрос: А Съветската армия от кого е освободила Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Югославия и даже Австрия, че България да е някакво историческо изключение от Втората световна война?! И ако не е била освободена защо Българската армия се е почувствала задължена да тръгне рамо до рамо със Съветската армия към Берлин? А както е известно, подобно чувство на вина и благодарност не е било налице примерно у Турция и поради отсъствието на подобни причини турската армия не е била задължена на съветската!
8. И както споменах Турция, актьорът е продължил да демонстрира свободни исторически интерпретации, подхвърляйки че Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е била война на религии, от което Левски и Ботев вероятно са се обърнали в гробовете си, където и да са. Чудя се защо пък Англия по същите религиозни причини не е тръгнала да освобождава братята българи християни и да води война срещу Турция, а напротив-мохамеданите, начело със Султана са й били приятели срещу българските християни?!
9. А, ето един по-труден въпрос, който и много други политически актьори задават: „Защо е издигнат ПСА, след като няма нито един загинал съветски воин на българска територия?“
Даже и аз съм си задавал подобен въпрос по повод на един друг паметник, защото съм се чудил да не би Рейгън да е починал в някоя софийска болница, че са му издигнали паметник в Южния парк? Вероятно! Иначе защо да го правят, след като той никога дори не е стъпвал на българска земя. Явно немците са виновни, за да се затрудняваме от този въпрос, защото ако не бяха избягали от България, щяха да „проведат“ едни боеве със съветски воини и щяха да загинат както съветски, така и германски бойци и сега щяха да се издигат в центъра на София два паметника – ПСА и ПГА. И така, чрез война на територията на България, сега щеше да се постигне мир около двата паметника и даже от време на време двете агитки щяха да си правят писмени пожелания, написани върху паметните плочи, като написаното преди време върху ПСА „Слава на фюрера“. О-о! да не би причината за събарянето на ПСА да се корени във факта, че хитлерофилите са нямали паметник и са решили да съборят паметника на противника?
По повод на следващите поредни недомислия се налага да задам три риторични въпроса накуп: Дали е възможно да се издигат войнишки паметници без наличие на гробище под тях? Възможно ли е да се издигне паметник в знак на признателност пред героизма на живи съветски воини, освободили Европа от присъствието на Третия райх (абстрахирайки се от убитите и погребаните в мемориални военни гробища, визирайки факта, че мъртвите не могат да освобождават по разбираеми причини)? И накрая- срамно ли е (както се е изразил актьорът) тези съветски войници да бъдат почетени с един паметник, на който да се поставят венци и цветя?(“Китките” да му ги хвърлят по него на сцената ! )
И преди да излезем от деветия кръг на актьора, ще му предам една изключително кратка лекцийка по въпроса за националната революция, тъй като я е отбелязал с презрение. Националните революции се осъществяват при наличие на два вътрешни фактора:
а/ народно недоволство срещу управляващата върхушка, която почти винаги е в съюз с чужда върхушка;
б/ задължително наличие на силна народна партия, стояща начело на народното недоволство.
Фатално-важен за неуспеха на националната революция се оказва външният фактор в лицето на държави, които се намесват и потушават народното движение и много често избиват неговите водачи. Има и случаи, когато външна страна помага за успеха на революцията!
В България към 9. 09.1944 г. е имало недоволство сред народа от управляващата клика, състояща се от български управници-германофили и германски агенти. По-важния вътрешен фактор обаче не е бил на необходимото ниво: Поради грешки през 1923 г. – Септемврийското въстание, и през 1925 г. – Атентатът в църквата „Св. Крал“, са последвали изключително жестоки гонения на комунисти и земеделци, при което е избит цветът на комунистическото движение и поради този факт партизанското движение през 1941-1944 г., което е трябвало да прерасне в национална революция се оказва слабо. Затова в България външният фактор – Съветската армия, е изиграл рещаващата роля за идването на комунистите на власт след 9.09.1944 г.
В Югославия партизанското движение е било изключително силно и без външния фактор, югославските комунисти са щели да установят народна власт в страната, но нахлуването на германски войски след държавен антинацистки преврат осуетява това, въпреки съпротивата на партизаните. В крайна сметка след навлизането на Съветската армия през 1944 г. и благодарение на нея, в Югославия се установява народна власт.
В Гърция през този период е най-силното партизанско движение на Балканите и е било въпрос на време да се установи народна демокрация в страната. След края на Втората световна война южната ни съседка попада в сферата на влияние на Англия и английската армия окупира Гърция и смазва народното движение в Гражданската война, при което са избити около 150 хиляди гръцки партизани и патриоти, поради което националната революция не успява. Ако не беше намесата на Англия, националната революция в Гърция щеше да успее и без помощта на Съветската армия.
Тук някои злорадо и злонамерено ще възкликнат с изтърканото клише, че по-лошият вариант е, че България е влязла в сферата на влияние на СССР, а по-добрия – че Гърция е била в сферата на влияние на Запада. Трябва обаче да ви осведомя, че в периода 1945-1989 г. България се е превърнала в промишлен гигант спрямо Гърция. Последно за националните революции да припомня, че Кубинската революция успява без външна помощ да постигне целта си, но в последствие, ако не беше се намесил СССР, САЩ щяха да смажат революцията и да си върнат отново „Публичния дом“, в какъвто са я били превърнали Куба преди това.
Е, малка политическа просвета за актьори не е излишна в това море от информационен боклук!
10. Накрая да препоръчам на актьора да прочете по-задълбочено „Джери“, за да не го принизява до повърхностния „Кристо“, защото разбирам, че имал намерение да инсталира „съдържанието Джери“ до „опаковката Кристо“, което няма да е много комфортно за „Джери“.
И най-накрая стига съм го упреквал, а я да му предложа и аз една идея за проекта му: Най-просветно за поколенията ще е, ако до видеостената „отляво“ (1944- 1989 г.) се постави и една видеостена „отдясно“ (1989 г. –до сега) с всичко, което се е случвало в България(ежедневно!), за да могат хората да сравняват!
И тук да направя едно предупреждение: Да не се поставят двете стени със „съдържанието“ на везни, защото негативните събития „отляво“ ще са като прашинка в сравнение с тези „отдясно“ и има опасност „дясното“ рамо на везната да се удари така силно в земята, че да се счупи не само цялата везна, но и да се срине целият проект в главата му, а и в главите на неговите съмишленици!
На този актьор изглежда съдбата два пъти му е отредила „честта да бъде осъждан“. Първия път – в миналото, като герой от игрален филм, а втория – в бъдещето, като герой от действителния филм, за което участие всеки ОТГОРЕ бива съден и осъждан!
Никола Деянов
